molif | bg

Днес просто имах нужда да направя нещо вкусно и не чак толкова здравословно. Импровизирах изцяло, както често правя, без изобщо да зная какво правя.
И се получиха… котешки езичета. Не знам точно как, така че не ме питайте – знам само, че бяха адски вкусни.

Всъщност знам добре какво направих и какво сложих в купата – но никак не помня количествата.
Да видим дали това описание би помогнало на някого освен мен:

Две яйца, 4 пакетчета ванилия, половин буркан захар (на око), настърганата кора на един лимон, масло (колкото имаше останало – да речем, 50 грама), компенсиране на недостатъчното масло с олио (на око), бъркане с миксера и добавяне на брашно (колко, колко – ами толкова, колкото му трябваше, за да стане сместа готова за шприцоване).

Ако сте готови да рискувате, кажете после какъв е бил резултатът. Тук се получи отлично.

Набързо показвам само и отивам да ям сладоледена торта.
Не мислех, че ще мога да направя още сурикати. Но когато единственият ти брат те гледа с ей-такива очи и освен това има рожден ден, нямаше друг начин, освен да седна и да опитам, пък… каквото излезе.

Мисля, че се получиха добре. Особено ми допада мъничето.

Надявам се рожденикът да се зарадва.

Едва ли е останал човек на земята, който да не е чувал за сурикатите, а навярно поне половината население на планетата е гледало епизоди от прочутата поредица на Animal Planet.

Преди известно време един приятел ме попита дали бих приела поръчка за фигурки от глина. Искаше да направи подарък на своя приятелка, която е голям любител на тези симпатични животинки.

Тъй като сурикатите живеят на големи семейства, условието беше фигурките да са повече от две.

В крайна сметка се получиха пет броя. Имам честта да ви ги представя:

Доколкото знам, получателят им е щастлив. Аз също, защото изработката им ми достави голямо удоволствие.

Поздравявам ви с една рисунка, направих я за Великден:

И ето що за яйца се получиха:

Пъдпъдъчите са ми слабост, за първи път боядисвам и от тях:

Червеното върху козунака ми е любимец – явно не му е достигнал калций нещо, защото по рождение си е силно набръчкан.

Чувствам се много уморена тези дни. Активни бяха за мен (дори хиперактивни на моменти), и понякога съжалявам, че не може всеки ден да е такъв. Толкова много неща бихме могли да направим, ако имахме повече енергия през цялото време…

Отдавна се каня да ви покажа една много специална мишка.
Тъй като съм я правила специално за Мишел, дълго време му беше позволено егоистично имаше право да й се радва сам, но мисля, че е крайно време да види бял свят.

Рисувана е в Adobe Flash, с таблет. Бърза скица отначало, за да илюстрирам любовта на един Мишок към бирата…

После мъничко я промених и оцветих, докато се превърна в това:

В този си вид все още гастролира често върху десктопите у дома.

А тъй като много харесвам илюстрации върху снимки (ето един наистина добър пример), ето и един вариант, който ми е любим (и незнайно защо също е останал непоказван почти две години):

(Използвала съм снимка от Flickr под CC лиценз, но уви, вече не помня кой е авторът, нито къде пазя линк към него).

В този случай – яйцето беше първо. Сутринта с голяма усмивка отидох до плод-зеленчука до нас и взех две глави червен лук.
Исках да бъде с естествени багрила този път.
Кокошчицата направих по идея на Крокотак.

Второто яйце се хареса повече с цвят от джанка:

Останалите – в събота.

Меденките за изминалата вече Коледа изглеждаха така:

Въпреки че бях уморена и кисела (а в такова състояние не е добра идея да се готви, уверявам ви), с помощта на добри приятели успях да си спретна сладките. Все пак не бяха ужасно лоши, щом се изядоха.

Блу ми донесе своята елха от меденки в навечерието на Нова Година. Очакваше се заедно да я украсим, но не стигнахме до това.
В крайна сметка ми я остави, вероятно с надеждата, че ще я украся добре и сама, което не се случи (както и сами можете да забележите).

Случи се обаче успешното й изяждане, въпреки зловещата украса. Блу, благодаря – беше адски вкусна елхичка, особено долните клони. Въпреки че самото посрещане на 2010-та се получи някак вяло, ти беше самият празничен дух – а тортата, о, тортата!

В заключение – търпението не беше сред силните ми страни през последните месеци на 2009-та. Имаше готвене, месене, точене, аромат на топли и вкусни неща се носеше от фурната, но имаше и гафове. Имаше и много нови неща от глина, рисунки и т.н., но не и желание да снимам и качвам тук. Идеи много, но ме спираше някакво нежелание да присъствам онлайн (което може и да сте забелязали).

Единствено с голямо удоволствие направих гениално простите, но красиви кутийки за бонбони и сладки, които видях при Дани от Крокотак (ето един отличен пример за човек, който се отнася сериозно към сайта си, не като мен!):

От дълго време насам възнамерявам да направя при мен секция с картинки за десктоп за свободно сваляне. Уви, както всички добре знаем, на обущаря децата обикновено ходят боси.
С мен също винаги става така: безкрайно по-лесно ми е да свърша първо нещо, което съм обещала на други, отколкото което и да е от нещата, които съм обещала на себе си.
В случая не съжалявам, че отново стана така, дори напротив.
Нарисувах коледна картичка за BB-Team, която после заедно с още две илюстрации решихме да пуснем като уолпейпъри.

Ето ги и трите:

BB-Team поддържа Дядо Коледа в добра форма ):

Снежните човеци и те се вдъхновиха от статиите в BB-Team:

А вашето куче храни ли се здравословно?

Ако ви харесва някоя от тях, можете да си я свалите от този линк.
BB-Team са чудесни хора и добри приятели, а да се рисува за тях е голямо удоволствие.

Моето пожелание към всичките ми приятели – знайни и незнайни, е да не спират да мечтаят, да вярват и да се надяват, че най-хубавото тепърва им предстои. Когато вложите цялата си добра енергия в някаква ясна цел, просто няма начин рано или късно да не постигнете резултатите, които искате.

Хубаво е от време на време да проверява човек какво с лекота е прибрал в джобчетата на браузъра си.
Намерих си две хубави местенца, свързани с музика – едното е доста интересно организирано като търсене, вижте сами: findyourtracks.
Второто (stereomood) ми е любимо – избирате в какво настроение сте и ето ви и списък с подходящи песни. Особено помага в случаите, когато не сте сигурни какво точно ви се слуша…

Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

Обещах на Летящата калинка да съдействам за популяризирането на глобалната кампания на SOS Kinderdorf – SOS!Childhood.
Ужасно се забавих да го сторя, но искам да се поправя.

На глобалния сайт на SOS хора от цял свят изразяват подкрепата си за децата в целия свят, като може да се види колко хора са дали подкрепата си от всяка страна. Към началото на ноември месец на световния сайт soschildhood.org имаше набрани 2337 души. От тях 106 – от България. Не зная колко са в момента, но зная, че целта е 1000 българи, които подкрепят каузата.

Това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Това е призив, с които всеки, които се включи, иска да покаже, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това, са:

• На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
• ¼ от деца по света живеят в бедност;
• 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
• Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

Как всеки може да изрази подкрепа:

- като остави името си на глобалния сайт soschildhood.org (гласът му ще бъде отчетен веднага)

- като сложи facebook application на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията можете да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.