…винаги ще се намери алтернатива!

(Птиченцето е глинено, кошът – корк с хартия и слама, балонът е направен с папиемаше техника и детско балонче от декоративна хартия за опаковане на подаръци и букети.)

Приятели обаче Friday Bunny все пак има. Све любезно помоли да опитам да изработя един чифт кецки специално за нея.

Предизвикателства обичам, така че не отказах. Све си купи кецки и боички и в петък вечер се видяхме, за да ги взема.

Сърбяха ме ръцете, затова започнах веднага:

Накрая се получи това:

Не е като фабричен печат, но въпреки това съм доволна от резултата. В действителност не го казвам често, но в блога изглежда, че е така, понеже тук пиша предимно когато имам с какво да се похваля.

Дано и Све си ги хареса – тя още не знае, че са готови, така че този блог-пост трябва да я изненада (приятно, надявам се!).

Втората си нарисувах по моя инициатива. Явно имам да казвам нещо не само на читателите си в блога на BB-Team, но и на самата себе си:

Пожелавам ви хубави празници и още по-хубава година – дано намирате достатъчно време, желание и енергия през 2011 за всичко, което си струва да бъде направено!

Тази година много исках да има повече сладки за повече хора, като тайно се надявах, че така ще останат и за нас вкъщи (но уви – добре че бракувах няколко по време на приготвянето…). Все пак ето ги, около 200 броя, всяка една украсена ръчно:

Случиха се със специалната помощ на две добри приятелки, едната от които помогна с покритието на сладките, а другата – в изпичането им тава след тава. Благодаря! Имах две формички, които уж са за мечета, но всъщност (логично) станаха на прасета:

После пък видях на една витрина малки звезди, съшити от парченца плат, и реших да направя нещо подобно, макар че при мен излезе съвсем различно:

И понеже явно и това не ми беше достатъчно, за да засиля усещането за празник, добавих към всеки коледен подарък, освен малко сладки, и по една мека украса за елхата:

Дано сте имали хубави коледни празници. Аз се постарах, колкото можах.

Ето я самата рисунка:

Исках да им оставя коментар, но “любимият” Blogspot не позволява на всеки току-тъй да оставя коментари – по подразбиране в него са ограничени възможностите за подпис, а повечето хора не се досещат, че могат да разрешат в настройките да се оставят коментари, като човек се подписва само с името си и с URL-то на собствения си сайт, да речем.

Затова качвам тук двата илюстраторски файла, които ги моля да си свалят, ако им харесват. Хубавото е, че могат да се редактират или оцветят, ако човек желае.

Ето линк към двете различни версии:

Рисунка 1 (с редове)
Рисунка 2 (без редове)

На мен веднага ми се прииска да измисля и напиша приказка…

Всъщност ги направих (с безценната помощ и инструментариум на Мики) преди близо месец, а поводът беше рожденият ден на моя татко.

Рецептата беше в известен смисъл импровизирана (не че това ще учуди някого!), така че ще ви спестя подробностите и ще ви оставя само снимките, за да ви напълнят очите.

Пък и кой е казал, че тортата за рожден ден трябва да бъде само една? На мен ми допада идеята за повече на брой и по-малки “тортички”, макар да е по-пипкаво, определено.

Най-важното е, че татко много ги хареса и ревниво си ги пазеше от набези на лакомници.

Уж проста работа, но не е съвсем така. За друг път вече знам по-добре и някои грешки определено ще избегна. Но важното е, че никой не им е търсил кусур – изядоха се с добро настроение и голямо желание!

Подобни “проекти” са забавни, така че винаги увличат повече хора (на принципа “Том Сойер и оградата”).

Спомням си, че в Алианса седяхме на такива столчета, боядисани в пастелни цветове.

С помощта на бяла боя, декупажно лепило, подходящи мотиви от салфетки и добро желание, ето и резултата:

Имала съм и преди подобни столчета, но последното претърпя авария. Благодарение на едни добри приятели се сдобих с това и най-сетне получих възможността да го преправя така, както отдавна ми се щеше.

Всяка къща има нужда от малко столче като това. Удобно е, когато си обуваш обувките, замества ниска стълба в повечето ситуации, особено подходящо е, ако си имате и деца, за да си играят с него.

На мен ми харесва така, кара ме да се усмихвам всеки път, когато го погледна.

Да, знам, че и те, също като сурикатите, изглеждат несравнимо по-добре преди финалното лакиране. Но засега не съм открила по-добър начин, а лакирането ги прави по-здрави и ги запазва за по-дълго време.

За да ми напомня за първото истинско шампанско, с което някога с Мишел отпразнувахме първата си годишнина като семейство.

Синигерът се влюби в червеношийката и заедно решиха да свият гнездо.

Избраха си плавей, носен дълго от морските вълни, за да им напомня за мечтаните пътешествия заедно.

(търсих да кача и снимките от процеса на правенето им, понеже смятах, че ще ви е интересно, но който дълго отлага, после трудно намира кое къде е оставил…)