molif | bg

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)

Какво му трябва на човек с нервни пръсти…малко хартия и пет минути спокойствие.
Тези ангелчета започнах да ги правя някъде през ноември миналата година в офиса.
Неколцина колеги от предишната ми (вече) работа си имат по едно такова…да ги пази и да ги усмихва. О, и артишок си имат едно.

Обичам да припомням най-вече на себе си, че животът не е само работа. Въпросната купичка със звезди остана след мен в онзи офис. Същата, само че пълна догоре.

Тези звездички се правят адски лесно…ако много ви харесат, вижте как. Предупреждение: веднъж започнете ли, няма спиране.

Едно вълшебно момиче наскоро ми показа как се прави такова цвете.
Много, много ме радва:

Има и още за показване, но ще остане за друг път.

(а що се отнася до ангелчетата от хартия…вече двама души ми казват, че са виждали такива някъде другаде в София. Любопитна съм къде, ако някой се сеща, да каже.)

Всъщност този блог бе създаден заради тях, но някак така се получи, че едва сега ви ги представям.

Все исках да ги снимам по-добре, но така или иначе, този и следващите няколко постчета ще бъдат запазена територия само за моите малки приятели.

Някои от тях са създадени доста отдавна, сигурно вече са на около десетина години.

Тези са сред първите, които съм правила, като запален (по)читател на Тери Пратчет и Джош Кирби:

До Смърт и Багажа не стигнах, обаче…с първия не ми беше интересно да се заигравам, а втория - е, просто твърде много крачета.

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.

Като малка опитвах веднъж да правя свещи сама, с помощта на баща ми. Уви, не се получаваха много добре, защото все не успявах да направя качествен фитил, който гори добре.

От две години насам с Мишел си събираме остатъците от недогорели свещи (а те са доста, понеже обичаме светлината на свещи и май даваме повече пари за свещи, отколкото някои хора площат за ток месечно ;-)) и той все ми казваше, че някой ден ще ги претопим и ще си направим нови.

Миналата събота реших да опитам, и въоръжена с Google, намерих различни рецепти за приготвяне на фитил за свещи.
Естествено, нямах всичко необходимо и доста импровизирах, но сладкото е, че се получи добре.
Свещите станаха хубави и не само на външен вид. Най-голямата ни радост е, че фитилите са сполучливи и свещите горят по-добре от най-хубавите, които някога сме купували.

Ако решите да си правите сами свещите вкъщи, има много съвети в мрежата. Аз все пак ще си кажа как направихме нашите фитили:

1. Дебел памучен конец от кълбо за мильо;

5. Потапя се в разтопен восък и се пуска под течаща студена вода, за да се втвърди и остане прав.

Предполагам, че ако решите да опитате, правенето на свещи у дома ще ви хареса доста, също както на мен.
А и е хубаво, защото можете да използвате остатъците от свещи, вместо просто да ги изхвърляте.

Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме.

Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.

Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).

Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.

(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова.