molif | bg

Откакто кулинарните блогове наводниха мрежата, най-редовно се сблъсквам с изкусителни рецепти за мъфини (или къпкейкс, както май е модно да се наричат). В един момент реших и аз да видя как става тази работа.

Всъщност ги направих (с безценната помощ и инструментариум на Мики) преди близо месец, а поводът беше рожденият ден на моя татко.

Рецептата беше в известен смисъл импровизирана (не че това ще учуди някого!), така че ще ви спестя подробностите и ще ви оставя само снимките, за да ви напълнят очите.

Пък и кой е казал, че тортата за рожден ден трябва да бъде само една? На мен ми допада идеята за повече на брой и по-малки “тортички”, макар да е по-пипкаво, определено.

Най-важното е, че татко много ги хареса и ревниво си ги пазеше от набези на лакомници.

Уж проста работа, но не е съвсем така. За друг път вече знам по-добре и някои грешки определено ще избегна. Но важното е, че никой не им е търсил кусур – изядоха се с добро настроение и голямо желание!

“Бялото столче” всъщност съвсем не беше бяло отначало. Беше обикновено, старо столче, ожулено и неугледно. Не го снимах преди, затова ще ви го покажа само по време на и след “пълната му промяна”.

Подобни “проекти” са забавни, така че винаги увличат повече хора (на принципа “Том Сойер и оградата”).

Спомням си, че в Алианса седяхме на такива столчета, боядисани в пастелни цветове.

С помощта на бяла боя, декупажно лепило, подходящи мотиви от салфетки и добро желание, ето и резултата:

Имала съм и преди подобни столчета, но последното претърпя авария. Благодарение на едни добри приятели се сдобих с това и най-сетне получих възможността да го преправя така, както отдавна ми се щеше.

Всяка къща има нужда от малко столче като това. Удобно е, когато си обуваш обувките, замества ниска стълба в повечето ситуации, особено подходящо е, ако си имате и деца, за да си играят с него.

На мен ми харесва така, кара ме да се усмихвам всеки път, когато го погледна.

Става въпрос за тези малки птички:

Да, знам, че и те, също като сурикатите, изглеждат несравнимо по-добре преди финалното лакиране. Но засега не съм открила по-добър начин, а лакирането ги прави по-здрави и ги запазва за по-дълго време.

Какво става от няколко панделки и част от тапата на чудесно френско шампанско?
Брошка, например.

За да ми напомня за първото истинско шампанско, с което някога с Мишел отпразнувахме първата си годишнина като семейство.

Те се случиха като подарък за една чудесна двойка приятели.

Синигерът се влюби в червеношийката и заедно решиха да свият гнездо.

Избраха си плавей, носен дълго от морските вълни, за да им напомня за мечтаните пътешествия заедно.

(търсих да кача и снимките от процеса на правенето им, понеже смятах, че ще ви е интересно, но който дълго отлага, после трудно намира кое къде е оставил…)

Днес просто имах нужда да направя нещо вкусно и не чак толкова здравословно. Импровизирах изцяло, както често правя, без изобщо да зная какво правя.
И се получиха… котешки езичета. Не знам точно как, така че не ме питайте – знам само, че бяха адски вкусни.

Всъщност знам добре какво направих и какво сложих в купата – но никак не помня количествата.
Да видим дали това описание би помогнало на някого освен мен:

Две яйца, 4 пакетчета ванилия, половин буркан захар (на око), настърганата кора на един лимон, масло (колкото имаше останало – да речем, 50 грама), компенсиране на недостатъчното масло с олио (на око), бъркане с миксера и добавяне на брашно (колко, колко – ами толкова, колкото му трябваше, за да стане сместа готова за шприцоване).

Ако сте готови да рискувате, кажете после какъв е бил резултатът. Тук се получи отлично.

Набързо показвам само и отивам да ям сладоледена торта.
Не мислех, че ще мога да направя още сурикати. Но когато единственият ти брат те гледа с ей-такива очи и освен това има рожден ден, нямаше друг начин, освен да седна и да опитам, пък… каквото излезе.

Мисля, че се получиха добре. Особено ми допада мъничето.

Надявам се рожденикът да се зарадва.

Едва ли е останал човек на земята, който да не е чувал за сурикатите, а навярно поне половината население на планетата е гледало епизоди от прочутата поредица на Animal Planet.

Преди известно време един приятел ме попита дали бих приела поръчка за фигурки от глина. Искаше да направи подарък на своя приятелка, която е голям любител на тези симпатични животинки.

Тъй като сурикатите живеят на големи семейства, условието беше фигурките да са повече от две.

В крайна сметка се получиха пет броя. Имам честта да ви ги представя:

Доколкото знам, получателят им е щастлив. Аз също, защото изработката им ми достави голямо удоволствие.

Поздравявам ви с една рисунка, направих я за Великден:

И ето що за яйца се получиха:

Пъдпъдъчите са ми слабост, за първи път боядисвам и от тях:

Червеното върху козунака ми е любимец – явно не му е достигнал калций нещо, защото по рождение си е силно набръчкан.

Чувствам се много уморена тези дни. Активни бяха за мен (дори хиперактивни на моменти), и понякога съжалявам, че не може всеки ден да е такъв. Толкова много неща бихме могли да направим, ако имахме повече енергия през цялото време…

Отдавна се каня да ви покажа една много специална мишка.
Тъй като съм я правила специално за Мишел, дълго време му беше позволено егоистично имаше право да й се радва сам, но мисля, че е крайно време да види бял свят.

Рисувана е в Adobe Flash, с таблет. Бърза скица отначало, за да илюстрирам любовта на един Мишок към бирата…

После мъничко я промених и оцветих, докато се превърна в това:

В този си вид все още гастролира често върху десктопите у дома.

А тъй като много харесвам илюстрации върху снимки (ето един наистина добър пример), ето и един вариант, който ми е любим (и незнайно защо също е останал непоказван почти две години):

(Използвала съм снимка от Flickr под CC лиценз, но уви, вече не помня кой е авторът, нито къде пазя линк към него).