Обявявам днешния за такъв. Смятах да не пиша за това тук, но просто няма начин, дойде и моят ден да се оплача.
Враг номер едно: Здравната каса.
Враг номер две: Булбанк.
Да започна по ред на номерата:
За нея са изречени и изписани вече какви ли не ругатни и всичките са заслужени. Дано има възмездие някой ден за всички простотии, които се вършат “в името на народа”.
Случката е следната:
Колко е хубаво да не си на работа в офиса във вторник! 
Днес с Мишел си направихме един чудесен day off. Взехме Влади с нас и съвсем импровизирано се качихме за малко на Витоша, към “Златните мостове”.
Главната цел беше да си проветрим главите и да направим снежен човек.
Не беше лесно, като се има предвид, че снегът не беше нов и беше доста заледен, но в крайна сметка се получи едно особено животно, което според някои трябвало да е заек, според други - катерица, но в крайна сметка май е…котка. 
Ето я и снежната котка:
Липсва ми връзката с природата. От седенето в офиса и между четири стени само ти става все по-тясно на душата. Препоръчвам на всички да бягат от време на време…дори и за няколко часа само, ей-къде е планината!
(Пък понеже майсторът много държеше да се види опашката на котката, която направи сам, прилагам снимков материал и за нея.)
Искаше ми се да кача и едни други снимки на снежни същества, от миналата зима, но твърде много ми се спи, така че…и това ще почака (както още толкова други неща).
Лека и пухкава нощ от мен.
Днес, в яркия слънчев зимен ден. Всъщност не едно, а няколко.
(Акцията беше организирана от компанията, в която работя.)
Садила съм дървета неведнъж досега. Любимото ми дръвче е мушмулата на вилата ни, на чийто първи плод съм се радвала както на нищо друго на света.
Тук съм “хваната” на мястото на саденето 
Стискайте палци да не ги “разсадят” разни предколедно настроени елементи…
Днес е моят рожден ден. 22 октомври
И макар че смятах да кача снимки на всички глинени фигурки, които стоят довършени и недовършени у дома, не успях.
Ще ги снимам по-добре и тогава, обещавам.
Октомври е любим месец и е пълен с празници за мен.
На девети Мишел също имаше рожден ден и през целия ден исках да го поздравя и от тук, но от работа не стигнах до това. Той обаче успя и днес ме поздрави от блога си.
Заради него в този дъждовен понеделник реших да сложа музика тук.
Това е моят поздрав към теб, Мишел, защото си ти и защото си прекрасен и единствен:
А за всички вас, приятели, поздравът е ето този:
Винаги се чудя що за човек трябва да си, за да си мяташ опаковките от чипс и вафли, незагасените цигарени фасове и прочие простотии където ти падне?
Като принос към каузата за по-чиста околна среда, искам да ви кажа само това:
Моля, изхвърляйте отпадъците си на предназначените за това места!
Ако няма такива, носете си боклучетата в джобче или пликче, докато намерите кошче.
Ако не може да бъде променен изцяло манталитетът, то поне навиците би трябвало да са променливи, стига да има желание за това.
Един боклук по-малко. Една чисто място повече. И не се иска кой знае какво усилие.
Този пост ме накара да си припомня следния текст:
“Много неблагоразумно животно е кучето, наистина.
То никога не счита за свой дълг да те пита дали си прав или крив, изобщо не го е грижа дали се издигаш или проваляш в живота; никога не пита дали си богат или беден, глупав или умен, грешник или светец.
Ти си неговият приятел.
Това е достатъчно за него и каквото и да става, в щастие или беда, в добро или зло, при почести или позор то ще ти бъде вярно, ще те утешава и пази, а ако се наложи, ще даде живота си за теб - неразумно, глупаво, предано куче!
Ах, стари и верни приятелю с умни и ясни очи, буден и жив поглед, който разбира всичко още преди да го е казал човек, знаеш ли, че ти си просто едно животно и нямаш разум?
Известно ли ти е, че онзи насмукан с джин простак, хей там, с мътния поглед, дето подпира уличния стълб, в интелектуално отношение стои неизмеримо по-високо от теб?
Наясно ли си, че всеки ограничен, плиткоумен и себелюбив лумпен, който преживява от мошеничества и шарлатании, който никога в живота си не е правил нещо хубаво или казал добро слово, в чиято глава освен долни и подли мисли и низки страсти друго няма, чиято всяка дума е лъжа и всяко действие измама, знаеш ли, че тези раболепни безгръбначни непрокопсаници (а такива като тях има милиони по света), знаеш ли, че всички тези отрепки те надвишават толкова много, колкото яркото слънце превъзхожда мъждукащата свещица - теб, смелото, доблестното, себеотрицателното животно?
Те са ХОРА, разбираш ли? А ХОРАТА са най-великите, най-благородните, най-умните и най-добрите същества в цялата вечна, безкрайна и необятна вселена. Всеки човек ще ти го каже.”
*Автор: Джеръм К. Джеръм
В момента преглеждате архивите на категория Обща.
