26. Neophobia – Страх от всичко ново.

Страхът е едно от най-естествените усещания за човека. Той го мотивира или му пречи и изобщо го съпътства през целия му живот.

Фобията (от гр. phobos – страх) е патологичен, натраплив, ирационален и силен страх от специфичен обект, определена дейност или специално обстоятелство; страх, който се разпознава от самия индивид като прекален и безпричинен, но когато този страх се превърне в натрапливо състояние и стане значим източник на разстройство, повлиявайки социалното функциониране, се приема за психично нарушение.

Фобиите се разделят на три категории – фобии, които могат да бъдат определени като заболявания на психиката, социални фобии и специфични фобии.

Пример за фобия от първата категория е агорафобията.

Социалните фобии не са точно заболяване, но определено създават проблеми — в тази категория влизат страхът от социални контакти, излизане пред публика и др.

Специфични фобии са например болестният страх от кучета, от летене, от смъртта и др., тоест, страхът от определен обект или действие.

Ако темата ви интересува, ето един доста подробен речник на фобиите.

След намесата на Мишел, който се беше посветил изцяло на задачата www.nixonixo.com да стане още “по-по-най”, вече можете не само да се разхождате по-свободно и лесно из сайта и архивите, но и да оставяте коментари – било под снимките, било под новите епизоди на комикса за лоса Евстати и хипопотама Архимед.

Приятна разходка.

Тази ме връща в детството, в кухнята с моята баба:

Всичките й неща можете да разгледате тук: Илюстрации от пластилин.

Страхотно, нали?

За Public-Republic съм ви споменавала и преди.
Сега имат нов проект, който може да се окаже полезен за мнозина.
Вече предлагат професионална литературна консултация, курсове по творческо писане, квалифицирани редакторски и коректорски услуги, както и литературни преводи.

Между другото, преди няколко дена беше публикувано и интервюто, което взех от Николай Петков (Kunstdrom). Не съм сигурна дали това е неговото първо интервю, но съм убедена, че няма да бъде последното.

А този откъс е специален поздрав към Блу:

“…Лазар Трифонович от Земун купил виднята от един турчин и направи на нейно място бирария и градина. Той беше дошел в България с 1 000 000 дуката. Един ден син му Павел намерил в Конювица негръмнала бомба и почнал да я чука. Бомбата гръмнала и го убила. Той е закопан в днешното Павлово. Оттогава и тази местност почна да се нарича Павлово.”

За съществуването на тази чудесна книга разбрах от блога на Стара София. Книгата е интересна и я препоръчвам на всеки, роден или живеещ в София. Изпитах дори леко недоволство от това, че е твърде кратка – искаше ми се да прочета много, много повече.

Предполагам, че все още са останали бройки в Столична библиотека, но бих искала да внеса нужната поправка: книгата се подарява, но срещу усмивка, добра дума, и защо не – по едно цвете за дамите, които са работили за създаването й?

Благодаря за чудесния подарък!

Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

Доста приятно ми стана да чуя Space Oddity на Bowie точно преди U2 да излязат на сцената. А сцената си я бива – огромен октопод, добре измислен и много ефектен.
Гледам ги и си мисля – тези четиримата са си останали тийнейджъри някъде отвътре. Може да си имат всякакви недостатъци, а и Боно отнася доста критики в последните години по различни поводи, но се усеща, че това там са четирима добри приятели. Боно по едно време сам си каза, че пее доста фалшиво на моменти, а към средата на концерта представи по забавен начин гупата, като сравни Лари Мълин с Джеймс Дийн, Адам Клейтън с Кларк Гейбъл и Ред Бътлър едновременно, а за Ди Едж каза, че всеки филм на ужасите имал нужда от своя луд учен, всеки фантастичен филм – от своя посетител от Космоса, затова го нарече извънземен – безценният Мистър Спок (за справка – Стар Трек) за групата. Себе си описа като нещо по средата между Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито, с малко от Денис Хопър.