molif | bg

Хубаво е от време на време да проверява човек какво с лекота е прибрал в джобчетата на браузъра си.
Намерих си две хубави местенца, свързани с музика – едното е доста интересно организирано като търсене, вижте сами: findyourtracks.
Второто (stereomood) ми е любимо – избирате в какво настроение сте и ето ви и списък с подходящи песни. Особено помага в случаите, когато не сте сигурни какво точно ви се слуша…

Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

Цяла сутрин го предават и в момента го повтарят. Ако ви е интересно и имате възможност, погледайте концерта.
Аз това правя, защото продължавам да съм много болна и лежа (добрите намерения за редизайн пак отидоха в отвъдното…).

Доста приятно ми стана да чуя Space Oddity на Bowie точно преди U2 да излязат на сцената. А сцената си я бива – огромен октопод, добре измислен и много ефектен.
Гледам ги и си мисля – тези четиримата са си останали тийнейджъри някъде отвътре. Може да си имат всякакви недостатъци, а и Боно отнася доста критики в последните години по различни поводи, но се усеща, че това там са четирима добри приятели. Боно по едно време сам си каза, че пее доста фалшиво на моменти, а към средата на концерта представи по забавен начин гупата, като сравни Лари Мълин с Джеймс Дийн, Адам Клейтън с Кларк Гейбъл и Ред Бътлър едновременно, а за Ди Едж каза, че всеки филм на ужасите имал нужда от своя луд учен, всеки фантастичен филм – от своя посетител от Космоса, затова го нарече извънземен – безценният Мистър Спок (за справка – Стар Трек) за групата. Себе си описа като нещо по средата между Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито, с малко от Денис Хопър.

В следващите няколко дни не очаквайте нови постинги.
Ще се опитам най-после да освежа вида на сайта – нещо, което се каня да направя от месеци и все не успявам.
Заявявам го публично, с надеждата това да стане стимул и за самата мен да не отлагам повече.

Понякога… го получаваш. Спечелих!!! Неочаквано, прекрасно и много приятно!!!
Но нека започна отначало.

След като верният ни стар IBM ThinkPad реши да ни изостави, като се спомине съвсем ненавременно, домашният компютър също обяви стачка и отказа да се държи адекватно след поредното спиране на тока (UPS не е глезотия, знам. Отдавна си е време за него, ноо…).
Новосъздалата се ситуация буквално вцепени и двама ни с Мишел, тъй като:
1. Пари за нов компютър И лаптоп нямаме;
и
2. И двамата имаме нужда от компютри, за да работим.
На първо време беше ясно, че ще трябва да преинсталираме домашния компютър, за да може да се разчита поне на него.
Принципът на работа “Стани да седна” е доста неприятен, а в нашата ситуация направо кошмарен, но все пак е по-добре от нищо.

Ден-два изкарахме така, като отчаяно мислехме за алтернативни варианти.
Явно силно повлияна от случилото се, сънувах интересен сън: била съм написала разказ, който е спечелил награда – нетбук. Баща ми ме вика от кухнята, защото по телевизията е чул да казват моето име. Отидох да си взема наградата, зарадвана, че идва в такъв подходящ момент, но вместо нетбук ми дадоха фотоапарат Canon. Събудих се със смесено чувство за нещо приятно и нещо не съвсем както трябва, понеже ние фотоапарат вече си имаме.
Помня, че разказах съня на Мишел и доста се смяхме. После обаче видях линк към кампанията “Бъди ЕКОист” на бензиностанции ЕКО – www.ekoist.bg.
Казах си “Какво пък, защо да не участвам?”.

В този момент обаче имах пред себе си само стара машина с фонетична клавиатура на немски, затова не можах веднага да изпратя мъдра мисъл.
По-късно излязохме на разходка и Мишел намери флаер с реклама на същата кампания. Побутна ми я, за да не забравя, че съм искала да участвам.
На първи септември се включих в кампанията, като изпратих няколко съобщения. Пишейки първите две, бях убедена, че наградата е само една и че шансът ми е съвсем, съъъвсем нищожен, но самата кампания ми допадна и исках да участвам в нея заради самото удоволствие.
После прочетох условията и видях, че всъщност всеки ден човек има шанс да спечели нетбук Acer. Много, много силно си го пожелах!
С Мишел се пошегувахме, че ако случайно спечеля, ще му го давам от време на време да работи на него, когато сме на път, а ако той спечели – ще ми го подари (сделката може да ви се струва нечестна, но не е – стария ни лаптоп беше предвиден за мен, но някак се превърна в негов верен спътник).

Мисля, че ми хрумнаха около пет или шест предложения, които изпратих за кампанията.
Следващият ден беше специален за мен, защото се навършваха четири години, откакто почина баба ми. Ходих до гробищата и после се прибрах, като не се чувствах особено добре. Заспах и помня, че сънувах особено красив сън, включващ синьо море и кораби. Мишел ме събуди с викове: “Анче, ставай! Ти си ЕКОист на деня”. Нито ми се ставаше, нито ми се вярваше. Исках само да ме остави на мира и да си досънувам приятния сън… но станах.
Късметът е странно нещо – когато нещо такова ти се случи, е малко трудно да повярваш, че в действителност се случва точно на теб.

Беше… голяма радост.
Отидох да го взема още на следващия ден – Мъничето, или нетбучицата, както на шега го наричаме, се оказа Acer Aspire One aoa110, морскосин на цвят.
Техническите му характеристики ще опиша подробно после, но с малко намеса от наша страна вярвам, че ще ми върши отлична работа. Ок, за илюстрациите не, но за редактиране и преводи ще е идеален.
Най-хубавото е, че е толкова малък и изобщо не се усеща в раницата.

О, а ето и цитатът, който ми го спечели:

“Никой не е длъжен да бъде винаги учтив, но доброто отношение прави деня на всеки по-хубав. Бъди ЕКОист, усмихни се, вместо да се зъбиш.”

Честна дума, наистина нищо не разваля настроението по-бързо от смръщените физиономии, които срещаме всеки миг.
Тъй че, усмихвайте се повече, приятели. Може и да е вярно, че така привличаме добри неща към себе си…

Много отдавна се каня да направя такава кутия.
Наричат я “експлодираща”, което е доста преувеличено, разбира се. Няма взривни вещества, просто се отваря доста ефектно.

Видях идеята в този сайт още преди две-три години, но все не стигах до нея.
Само че този път имах силна мотивация – един много слънчев човек имаше рожден ден, така че седнах и започнах.

Има хора, които твърдят, че такава кутия може да се направи и за половин час, но аз определено не съм от тях.
Суетих се доста с детайлите, защото много ми се искаше да е изпипана.

Няма да кажа колко време ми отне, само ще отбележа, че си заслужаваше усилията.

Рожденикът много си я хареса и каза:

Най-хубавият подарък! Просто от него струи любовта, с която е правен

Ей, приятно е да чуеш нещо такова!