molif | bg

Фотографът Карл Уорнър явно има по-особено отношение към храната и е употребил въображението си, за да създаде тези удивителни пейзажи от хранителни продукти.

Една страхотна жена ми показа творбите му съвсем наскоро и аз, очарована, веднага реших, че е просто задължително да ги покажа на повече хора.

Наслаждавайте им се, а ако огладнеете, докато разглеждате - добър апетит!

Днес, точно в полунощ, моят блог (www.molif.com), както и блогът на Мишел (www.optimiced.com), се “събличат” от техните “CSS дрехи”.

Днес е ‘CSS Naked Day‘ — денят, който промотира Уеб стандартите!

Този ‘CSS Naked Day’ продължава от 24 до 48 часа, и показва, че един сайт/блог с добре написан HTML+CSS може да изглежда доста добре и без дрехите си (тоест, без своите CSS стилове).

Така че, ако случайно видите моя блог без CSS днес или утре (тоест, без своя дизайн), да не се учудвате — ние “съблякохме” нашите CSS стилове за една благородна кауза — а, както се вижда и от снимката, която направихме преди няколко часа, не само CSS стиловете, но и дрехите си!!

Да живеят Уеб стандартите!

PS Ако използвате WordPress и сте решили да си “съблечете” и вие блога днес и утре, Lorelle има много добър guide по въпроса, хвърлете едно око! И да не забравите да се запишете в списъка на Dustin Diaz! В момента има над 1300 участници вече;-)

На първи април получих неочакван мейл, с който екипът на предаването “Елегантно” на ТВ7 ме канеше да им отида на гости на живо и да правя някакви хубави неща от хартия.

Забавно е как едно съвсем обикновено хоби може да те вкара в неочаквани ситуации и да те срещне с неочаквани хора.

Днес (всъщност, вече “вчера”) отидох и си прекарах много приятно. Благодарение на Албена, Даниела и останалите от екипа на предаването, които си вършат работата професионално и без излишен стрес.

Радвам се, че отидох, защото иначе нямаше да срещна прекрасните хора от Малък Куклен Театър Слон.

Роза, Миро, Дани, Върбинка и Олег са толкова готини, че само може да съжалява човек, че предаването беше твърде кратко и не можа да покаже повече от нещата, които те правят заедно.

Обаче тази събота в Театър 199 те ще изнасят представлението “Котаракът в чизми” (от 11.30 сутринта, входът е само 4 лв.), и ако случайно не ви се спи ужасно много точно по това време, горещо ви препоръчвам да отидете. Аз със сигурност ще отида.

А ето ме и мен за малко в предаването:

(Превъртете направо на 36:45; двоен клик върху екрана на плеъра за full screen. Ако не се отваря видеото, трябва само да отидете на сайта на neterra.tv и да си свалите предаването от 03.04.2008)

P.S. Да, знам, че пръстите ми трепереха силно. Но те са нервни и по принцип често така си треперят, хирург от мен няма да стане.

Мечокът, за който искам да ви разкажа, е осемгодишен. Знам го със сигурност, понеже на гърдите му имаше надпис 2000 - навярно е бил направен по повод милениума в някоя китайска фабрика за играчки.

За първи път го срещнах в средата на февруари, а няколко дена по-късно разбрах, че и други хора са се впечатлили от нерадостната му съдба.

Даже дотолкова впечатлили, че организираха кампания за спасяването му.

Не можеше да се търпи повече това издевателство над плюшеното животинче. Миналата неделя (16-ти март) най-после организирах спасителен отряд и четирима души плюс доста дълъг прът се засилихме с бодра крачка към местопроизшествието.

Свалихме успешно Мечо от куката, на която висеше закачен. Беше доста измъчен и явно е преживял доста неща за своите осем години живот. Навярно не всичко преживяно е било радостно, защото и досега мълчи и отказва да говори за това.

Цяла седмица му помагахме да се възстанови и едва сега ни позволи да го снимаме и покажем:

Надяваме се, че бързо ще забрави травмата от преживените тегоби.
Ще се грижим за него още известно време, но той е напълно свободен да си избере други приятели, с които да живее.

Освен това у дома имаме друг мечок (Пухенщайн, но за него ще разкажа повече някой друг път) и няма да е добре да се карат за териториални права.

Пипилотка вече може да спи спокойно.

———–
*Бел. авт. - Пейо, преди да посмееш да кажеш нещо саркастично по повод спасяването на мечките, ето специална снимка като за теб…;-)

Преди няколко месеца една анкета в netinfo.bg ме провокира силно, и оттогава насам все не ми излиза от главата.
В анкетата се питаше простичко “Четете ли книги?” и максималният положителен отговор беше “1-6 книги годишно”.

Това ограничаване на възможностите за отговор ме удиви. Наистина ли някой смята, че днес никой не чете повече от шест книги годишно?

Имах възможност и попитах човек, имащ общо с анкетата, дали смята така.
Отговорено ми беше, че не всички са книжни плъхове като мен и като цяло младите хора днес не се занимавали изобщо с четене на книги.

Засега упорито отказвам да го повярвам. Мисля, че страшно много хора четат книги. На снимката по-горе са само част от книгите, които съм прочела през последните четири-пет месеца. Вярно е, че аз съм доста запален читател.

Чета навсякъде - вкъщи вечер, в събота и неделя, докато чакам при зъболекаря…Но дори да приемем, че не всеки има времето и възможността да чете толкова, сигурна съм, че хората, които са прочели поне седем, а не шест книги през миналата година, хич не са малко.

Помогнете ми да се убедя в това.

Ако четете този блог, моля, напишете ми в коментар тук или във вашия собствен блог заглавията на последните седем книги, които сте прочели.

С удоволствие приемам препоръки за интересни книги.
(Лично препоръчвам книгата на Дара Хорн - The World To Come, както и Blink, стига да обичате да четете на английски.)

1. Колкото повече четеш чужди блогове, толкова по-малко пишеш в собствения си.

2. Колкото по-дълго време не си писал, толкова повече не ти се пише.

*Автор - www.molif.com