molif | bg

Мечокът, за който искам да ви разкажа, е осемгодишен. Знам го със сигурност, понеже на гърдите му имаше надпис 2000 - навярно е бил направен по повод милениума в някоя китайска фабрика за играчки.

За първи път го срещнах в средата на февруари, а няколко дена по-късно разбрах, че и други хора са се впечатлили от нерадостната му съдба.

Даже дотолкова впечатлили, че организираха кампания за спасяването му.

Не можеше да се търпи повече това издевателство над плюшеното животинче. Миналата неделя (16-ти март) най-после организирах спасителен отряд и четирима души плюс доста дълъг прът се засилихме с бодра крачка към местопроизшествието.

Свалихме успешно Мечо от куката, на която висеше закачен. Беше доста измъчен и явно е преживял доста неща за своите осем години живот. Навярно не всичко преживяно е било радостно, защото и досега мълчи и отказва да говори за това.

Цяла седмица му помагахме да се възстанови и едва сега ни позволи да го снимаме и покажем:

Надяваме се, че бързо ще забрави травмата от преживените тегоби.
Ще се грижим за него още известно време, но той е напълно свободен да си избере други приятели, с които да живее.

Освен това у дома имаме друг мечок (Пухенщайн, но за него ще разкажа повече някой друг път) и няма да е добре да се карат за териториални права.

Пипилотка вече може да спи спокойно.

———–
*Бел. авт. - Пейо, преди да посмееш да кажеш нещо саркастично по повод спасяването на мечките, ето специална снимка като за теб…;-)

Отварям очи и кю тази сутрин и що да видя, Блу ми препраща следното:

blueeye® (09:17:11 14/03/2008)
Пипилота Ретро (09:11 AM) :
ти с Моливчето чаткаш ли?
blueeye® (09:12 AM) :
ефстефстфено, ние сме си приятелчета
Пипилота Ретро (09:12 AM) :
или ако пък я чуеш днес я питай снощи в точно 6ч. дали не е била на Народния театър пред Райфайзен банк
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
Вчера там една приятелка чаках и гледам мадама с каска и подпира две колела
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
и ма нали само по снимки с шапки и други екстри и на живо никога пък не съм я виждала
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
и си викам : с колело щом е девойката…
Пипилота Ретро (09:13 AM) :
ма ме е срам дакаха :”Ани? Моливчето?”
blueeye® (09:14 AM) :

blueeye® (09:14 AM) :
тебе и срам, даа бе
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
пък после като дойде младежа й и не знам дали беше Оптимайса, че нещо косата по-различна му изглеждаше )))
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
е срам ме е бееееее
Пипилота Ретро (09:14 AM) :
пък и кво да кажа?
Пипилота Ретро (09:15 AM) :
Приятно ми е, Ментолка, Пипилота Ментолка

пате и мама *JOKINGLY*
Ricochet (09:56:43 14/03/2008)

Ricochet (09:56:51 14/03/2008)
това ще го блогна, заклевам се

Ricochet (09:56:55 14/03/2008)
ако не възразяваш

Ricochet (09:57:01 14/03/2008)
много е готино

=========
А ето и същата случка, разказана в неподражаемия стил на самата П. Ментолка.
Хе, кой да очаква, че една Пипилота ще се стеснява да ме заговори?
За всички останали - надали ще срещнете много семейни двойки в разцвета на младоста (кхъ-кхъ), с еднакви колела Drag Ontario (само различен цвят - синьо и червено), и най-вероятно с каски на главите.
И в дъжд, и в слънце, ако ни видите и това ви радва, обадете се. Винаги е приятно да срещнеш виртуални познати на живо.
Току-виж сме споделили и по някоя биричка заeдно. Така де.

Преди няколко месеца една анкета в netinfo.bg ме провокира силно, и оттогава насам все не ми излиза от главата.
В анкетата се питаше простичко “Четете ли книги?” и максималният положителен отговор беше “1-6 книги годишно”.

Това ограничаване на възможностите за отговор ме удиви. Наистина ли някой смята, че днес никой не чете повече от шест книги годишно?

Имах възможност и попитах човек, имащ общо с анкетата, дали смята така.
Отговорено ми беше, че не всички са книжни плъхове като мен и като цяло младите хора днес не се занимавали изобщо с четене на книги.

Засега упорито отказвам да го повярвам. Мисля, че страшно много хора четат книги. На снимката по-горе са само част от книгите, които съм прочела през последните четири-пет месеца. Вярно е, че аз съм доста запален читател.

Чета навсякъде - вкъщи вечер, в събота и неделя, докато чакам при зъболекаря…Но дори да приемем, че не всеки има времето и възможността да чете толкова, сигурна съм, че хората, които са прочели поне седем, а не шест книги през миналата година, хич не са малко.

Помогнете ми да се убедя в това.

Ако четете този блог, моля, напишете ми в коментар тук или във вашия собствен блог заглавията на последните седем книги, които сте прочели.

С удоволствие приемам препоръки за интересни книги.
(Лично препоръчвам книгата на Дара Хорн - The World To Come, както и Blink, стига да обичате да четете на английски.)

1. Колкото повече четеш чужди блогове, толкова по-малко пишеш в собствения си.

2. Колкото по-дълго време не си писал, толкова повече не ти се пише.

*Автор - www.molif.com

Живанкин ме побутна, иначе нямаше. Честно казано, и аз не си падам по верижни игри…

Какъв остров, каква музика…Които и седем албума да избереш, след по-малко от месец ще ги изхвърлиш ядосано, понеже ще са ти омръзнали вече от слушане.

Това били официалните правила, които с удоволствие ще наруша:

“Правилата са прости - (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.”

Не ми се избират албуми. Бих взела десетки гигабайти с мен, но това е друга работа.

Все пак, ще избера наслуки първите седем (осем, обичам това число) групи, които ми дойдат на ума, все едно че се налага бързо да си стягам багажа.

1. U2

2. Faith No More

3. The Pogues

4. Blur

5. R.E.M.

6. James

7. Pearl Jam

8. Morrissey/The Smiths

Е, това са мъничка част от нещата, без които не бих тръгнала и които все още се радвам да чуя.

Няма да посочвам албуми, понеже със сигурност бих взела компилации с най-доброто според мене си.

О, и за да приключи най-сетне тази досадна игра, няма да пингвам никого.

…за утре”. А защо не?
Днес не си мисля за равносметки. Втори ден съм на работа, но други неща отклоняват мислите ми.
Празниците бяха топли, уютни и прекрасни.
Имаше и дребни притеснения, най-вече здравословни, но иначе беше хубаво, малко забавяне на темпото.

Направо не ме свърта - гледам през огромните прозорци навън, толкова е бяло и синьо и снежно…цял ден грее слънце, което те мами и ти обещава игри и смях, шейни и бой със снежни топки.

Случайно разбрах, че един от най-съвестните ни колеги, изключителен работохолик, сега е болен, сериозно болен.
Стана ми криво и неволно направих мислено паралел с много други подобни случаи.
Самата аз преди година застраших сериозно здравето си заради натрупан стрес.
Тогава се осъзнах и напуснах мястото, където не се чувствах добре.

Но днес, в светлината на тази “новина” ми изплуват и всички разговори, които водим напоследък с Мишел и с приятели за ползата и вредата от работа, която повече ти взима, отколкото дава.
Не мога да устоя да не пусна и линк към една карикатура от reodorant.com.

Вярвам, че всеки има своето призвание.
Че трябва да го търси неуморно дотогава, докато не почувства, че работата му носи най-вече удоволствие, а не предимно престиж или пари.
Според моето разбиране не съществува такава работа, заради която да си струва да пренебрегнеш себе си и здравето си, близките си или пък просто да забравиш, че работата не е най-важното нещо на света.

Всеки, който стигне дотам да се фиксира само върху кариерата си, рано или късно плаща цената. А тя е винаги висока и връщане назад няма.

Лошото е, че осъзнаването на това идва чак след като те шамаросат и рядко преди да ти се случи нещо неприятно.