molif | bg

Поредната кухненска импровизация се превърна в хита на момента – откакто за сефте замесих въпросното тесто, тези соленки не спират да мрънкат отново да бъдат направени (и изядени).

Рецептата е простичка: взимате каквото обичате брашно, но аз използвам бяло (количество – примерно 500 гр.), две лъжици ленено семе, лъжица сусам, пакетче ким, лъжичка сол, половин лъжичка захар, една суха мая, чаша с хладка вода (200 гр.) и филджанче олио. Замесвате си едно хубавичко, мекичко тесто, хвърляте му юнашки бой (както баба и мама са ме учили – поне сто удара, за да е послушно).

Ако имате време – покривате го с чиста кърпа (не с носната) и го оставяте на топло да втаса. Ако бързате – направо разточвате с точилката или с бутилката от снощното винце, изрязвате си кръгчета с чашата за вино и ги нареждате в намазаната с масло тавичка.
Отгоре слагате парченце сиренце, парченце кашкавал, а най-хубаво е, ако намерите и маслинки.
Ако ви домързи да изрежете две тави соленки, направете си малки питчици като тези, още по-вкусни са:

Печете нещо като 10-15 минути на 180-200 градуса, вадите от фурната и ги изчаквате малко да поизстинат. Най-добре се хрупат в компанията на добри приятели и добре охладена биричка.
(Подсказка: от същото тесто става и най-хубавата пица)

О, а за любителите на сладкото – препоръчвам от все сърце рецептата на Йоана за постни сладки със сусамов тахан – правя ги вече няколко пъти и толкова се харесват, че все не успявам да ги снимам.

В края на миналата година чрез приятел за първи път попаднах на картините на един интересен за мен автор.
Харесах много нещата му, повечето от които можете да видите и дори да поръчате в печатен вариант на този сайт. Имаше мини-конкурс в Twitter и в резултат с Мишел станахме щастливи притежатели на принт копия на две картини:

Mad About You

и
Instinct

Първоначално смятах, че Kunstdrom е просто псевдоним. В онлайн магазина си авторът представя работата си така:
“Уникална смес от дигитални рисунки и илюстрации, необикновена комбинация от нео-експресионизъм, поп арт и японски комикси”.
После разпитах малко и научих, че Kunstdrom вече представлява по-голям арт-проект, зад който стои художникът Николай Петков. Съвсем скоро принтове на картини ще могат да се поръчват директно и от kunstdrom.com.
Целта на проекта е да се публикуват работите на български артисти, занимаващи се с дигитални изкуства.
В момента фокусът е върху изграждането на дигитални галерии за разглеждане през iPhone/iPod, както и върху представянето на авторски продукти, които могат да се продават чрез онлайн магазини за печатни услуги.
Всеки с iPhone може да си свали безплатно картините на Ники оттук.
А който предпочита като мен аналоговия им вариант, може просто да си поръча принт.

P.S. Подразбрах, че към средата на март предстои и втора галерия за iPhone, с още по-секси рисунки.

… и двете са редактирани от мен.
Благодарение на Естер от издателство Векста, в Хеликон и в Пингвините можете да намерите две интересни четива:

1. “Целебни приказки” на Юдит Сабо

Книгата е представена от авторката си по следния начин:

“Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване.

Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.”

Лично на мен самите приказки не ми оказват точно този ефект, но вярвам, че има хора, които ще я оценят високо, особено ако тези приказки им попаднат в правилния момент и настроение..

2. “Обогатяващо живота образование” – Маршал Розенберг

Подзаглавието на тази книга е “Учене и преподаване в партньорство и от сърце”. Дори да не се интересувате силно от психология, предполагам, че всеки би искал да може да подобри комуникацията си – с познати и непознати, във всякаква ситуация. Въпреки че мнозина смятат, че въпросната книга би била най-добре приета в сферата на образованието – от преподаватели и обучители, аз се надявам тя да стигне до повече хора, на всякаква възраст и с различни професии. Идеята за ненасилствената комуникация (която Маршал Розенберг развива в предишната си издадена у нас книга – “Общуване без агресия”), тук е отнесена предимно към образованието — но образованието като учене през целия живот, като нещо, което цели да обогати живота и да подобри общуването ни, а не като непрекъснато състезание “кой-е-по-добър”. Докато я четях, не спирах да мисля, че тази идея е утопия, до такава степен тя се разминава с действителността. Но дори да е така, струва си да се замислим какво можем и искаме да променим.

За мен беше удоволствие да работя над тези две книги, а за красивата корица на втората се погрижи Мишел.

Ако искате да научите повече за метода на ННК (Ненасилствената комуникация), посетете сайта на Фондация “Същност”, те организират периодично специализирани семинари по темата, наречени “Танцът на
Жирафа”.

————————
Във връзка с втората книга (към която май стана ясно, че съм по-силно пристрастна), колко от вас имат предимно хубави и колко – по-скоро травмиращи спомени от детската градина, училище и университета?

Меденките за изминалата вече Коледа изглеждаха така:

Въпреки че бях уморена и кисела (а в такова състояние не е добра идея да се готви, уверявам ви), с помощта на добри приятели успях да си спретна сладките. Все пак не бяха ужасно лоши, щом се изядоха.

Блу ми донесе своята елха от меденки в навечерието на Нова Година. Очакваше се заедно да я украсим, но не стигнахме до това.
В крайна сметка ми я остави, вероятно с надеждата, че ще я украся добре и сама, което не се случи (както и сами можете да забележите).

Случи се обаче успешното й изяждане, въпреки зловещата украса. Блу, благодаря – беше адски вкусна елхичка, особено долните клони. Въпреки че самото посрещане на 2010-та се получи някак вяло, ти беше самият празничен дух – а тортата, о, тортата!

В заключение – търпението не беше сред силните ми страни през последните месеци на 2009-та. Имаше готвене, месене, точене, аромат на топли и вкусни неща се носеше от фурната, но имаше и гафове. Имаше и много нови неща от глина, рисунки и т.н., но не и желание да снимам и качвам тук. Идеи много, но ме спираше някакво нежелание да присъствам онлайн (което може и да сте забелязали).

Единствено с голямо удоволствие направих гениално простите, но красиви кутийки за бонбони и сладки, които видях при Дани от Крокотак (ето един отличен пример за човек, който се отнася сериозно към сайта си, не като мен!):

От дълго време насам възнамерявам да направя при мен секция с картинки за десктоп за свободно сваляне. Уви, както всички добре знаем, на обущаря децата обикновено ходят боси.
С мен също винаги става така: безкрайно по-лесно ми е да свърша първо нещо, което съм обещала на други, отколкото което и да е от нещата, които съм обещала на себе си.
В случая не съжалявам, че отново стана така, дори напротив.
Нарисувах коледна картичка за BB-Team, която после заедно с още две илюстрации решихме да пуснем като уолпейпъри.

Ето ги и трите:

BB-Team поддържа Дядо Коледа в добра форма ):

Снежните човеци и те се вдъхновиха от статиите в BB-Team:

А вашето куче храни ли се здравословно?

Ако ви харесва някоя от тях, можете да си я свалите от този линк.
BB-Team са чудесни хора и добри приятели, а да се рисува за тях е голямо удоволствие.

Моето пожелание към всичките ми приятели – знайни и незнайни, е да не спират да мечтаят, да вярват и да се надяват, че най-хубавото тепърва им предстои. Когато вложите цялата си добра енергия в някаква ясна цел, просто няма начин рано или късно да не постигнете резултатите, които искате.

Обещах на Летящата калинка да съдействам за популяризирането на глобалната кампания на SOS Kinderdorf – SOS!Childhood.
Ужасно се забавих да го сторя, но искам да се поправя.

На глобалния сайт на SOS хора от цял свят изразяват подкрепата си за децата в целия свят, като може да се види колко хора са дали подкрепата си от всяка страна. Към началото на ноември месец на световния сайт soschildhood.org имаше набрани 2337 души. От тях 106 – от България. Не зная колко са в момента, но зная, че целта е 1000 българи, които подкрепят каузата.

Това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Това е призив, с които всеки, които се включи, иска да покаже, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това, са:

• На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
• ¼ от деца по света живеят в бедност;
• 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
• Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

Как всеки може да изрази подкрепа:

- като остави името си на глобалния сайт soschildhood.org (гласът му ще бъде отчетен веднага)

- като сложи facebook application на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията можете да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

И двамата с Мишел харесваме светлината на свещите и къщата ни е пълна с различни свещници.
Някои от тях са купувани от нас или са ни подарък от приятели, а някои са от типа “направи-си-сам”:

Присетих се да ги снимам покрай поръчката от една приятелка да й направя няколко такива с различна картинка. Обезсмъртих и едни много красиви носни кърпички-подарък, тъй като ми се видя непростимо да се използват според първоначалното им предназначение…

Псевдо-декупажната техника, която им прилагам, изисква само буркан, лепило Ц-200, красиви салфетки и известно количество добро желание.

В следващите няколко дни не очаквайте нови постинги.
Ще се опитам най-после да освежа вида на сайта – нещо, което се каня да направя от месеци и все не успявам.
Заявявам го публично, с надеждата това да стане стимул и за самата мен да не отлагам повече.

Един от най-симпатичните сайтове за фитнес и здравословен начин на живот навършва днес цели десет години!
Симпатизирам на хората, които го правят, още от времето, когато не ги познавах лично.
Не мисля, че съм споменавала досега, но от март месец насам проблемите и радостите на този сайт са и моя грижа, тъй като се присъединих към екипа на изданието като редактор на статиите.

Искам да похваля колегите, които ги пишат, защото и те, и хората, създали BB-Team, неуморно продължават да дават всичко от себе си за него – десет години е сериозна възраст за един сайт, а те не спират да се развиват в положителна посока.

Пожелавам им да стават все по-добри и все по-четени, защото вярвам, че мисията им е много важна – хубаво би било повече хора да осъзнаят, че грижата за здравето и добрата форма не се изчерпва само с един час на ден във фитнеса.
Тя е начин на мислене и начин на живот, който си заслужава.

Ако паднеш по гръб, да речем,
по корем, да речем, по корем…
И дори да речем по глава,
ще речем: “Че какво от това!”

Ще избие навънка цицина.
Но нали сме с добра медицина -
ще ти мине завчас!
Ще ти мине съвсем.
Слагаш пласт лейкопласт
или пласт от мехлем
и минава съвсем!

Но не падай по дух! Не по дух!
Ако паднеш по дух, вече “тюх!”
Няма външна цицина тогава,
но цицина отвътре остава.

А щом имаш отвътре цицина,
не помага тогаз медицина.
Не помага тогаз,
не помага съвсем
нито пласт лейкопласт,
нито пласт от мехлем.
Не минава съвсем.

Та, не падай по дух!
Чу ли?

- Чух!

Марко Ганчев