molif | bg

Напоследък трудно намирам думите, за да разкажа каквото и да било. Потъвам в мълчание и изпитвам огромна необходимост да намаля шума наоколо. Но има няколко неща, които отдавна чакат да бъдат споделени, затова ще се опитам да намеря поне няколко подходящи думи и снимки.

В средата на юни за първи път яздих кон. Простете, кобила – с нежното име Венеция. Беше обещано приключение, което отлагах цяла пролет, докато не престана да вали всяка събота и неделя седмици наред.

Мнозина приятели имаха доброто желание да отидем заедно до конната база, но в крайна сметка с Мишел отидохме сами, с помощта на верните си велосипеди. На отиване спуках гума, при това на три места! Ето го виновникът:

Заради гумата в базата стигнахме в два и половина следобед – в една от най-топлите съботи изобщо. Посрещнаха ни така:

Конна база “Адгор” е особено място. Това е българско общество за естествени взаимоотношения между човека и коня – или иначе казано, за Natural Horsemanship. Въпреки добрите си намерения, всъщност не можах да измисля по-добър кратък превод на това понятие.

Ако отидете там и видите конете в базата, ще разберете и без превод за какво става дума.

Винаги съм обичала да бъда близо до коне. Мисля, че общуването с тях е способно да ни научи да бъдем по-добри хора. Не всички, но за някои това със сигурност е възможно.

Прекарах един чудесен ден, в който си спомних, че съм жива. Благодаря на чудесния екип на “Адгор”, на Вяра, Веско и Нина, и на всички останали, за подаръка, който ми направихте. Това, с което се занимавате, е достойно за възхищение и подкрепа. Моите уважения за неуморния труд и огромната любов, с които работите всеки ден. Надявам се да се видим пак скоро.

Те се случиха като подарък за една чудесна двойка приятели.

Синигерът се влюби в червеношийката и заедно решиха да свият гнездо.

Избраха си плавей, носен дълго от морските вълни, за да им напомня за мечтаните пътешествия заедно.

(търсих да кача и снимките от процеса на правенето им, понеже смятах, че ще ви е интересно, но който дълго отлага, после трудно намира кое къде е оставил…)

Имам си една много, ама много любима илюстраторка. Не, всъщност имам дълъг списък с любими илюстратори, но испанката Моника Калво е едно от най-симпатичните вдъхновения изобщо.

Не съм писала досега за нея, но от самото начало на molif има линк към нея в колонката вдясно, та ако разгледате по-подробно блога и сайта й, ще ме разберете по-добре. Не зная какви техники използва, но стилът й ми харесва.

Някои от нейните илюстрации често-често са украсявали десктопа ми през годините, а тази винаги е способна да ми подобри настроението:

На пръв поглед встрани от темата, но всъщност – съвсем на място, държа да спомена, че предстои излизането на Adobe Fireworks CS5.

Понеже много обичам програмата и с удоволствие я използвам от дълго време, мога да я препоръчам на всеки – за уеб илюстрации е великолепна. Случайно знам, че тази версия ще бъде наистина стабилна и пълна с приятни изненади. Имах честта да й бъда бета-изпитател.

Доста се зарадвах на една от новите опции – Compound shapes. Исках да я изпробвам някак, затова гледайки картинката с чудовищата на Моника на десктопа, се заиграх. Така се появиха тези шеметни създания:

Смелчаги – опитват се да уплашат дори мухите, които иначе са доволно нахални и безстрашни…

Един от най-талантливите и прекрасни хора, които имам честта и удоволствието да познавам, се сдоби наскоро с редизайн на сайта си. Този кратък “рекламен” материал е специално посветен на Никсо – архитект, фотограф, художник, мечтател (и още):

След намесата на Мишел, който се беше посветил изцяло на задачата www.nixonixo.com да стане още “по-по-най”, вече можете не само да се разхождате по-свободно и лесно из сайта и архивите, но и да оставяте коментари – било под снимките, било под новите епизоди на комикса за лоса Евстати и хипопотама Архимед.

Приятна разходка.

От известно време следя внимателно темата за нелегалните бежанци и за лагера в Бусманци. Днес Светла отново ме порази с този текст – “Ако Аревик беше планина или куче”.
Както се отнасяме с природата, с животните, така се отнасяме и с хората – с възрастните, болните, децата, чужденците.
Кое ни е толерантното? Кое ни е справедливото? Никога няма да мога да си отговоря на някои въпроси.
Достатъчно трудности предлага животът сам по себе си, но е направо невероятно на какво е способно човечеството, когато измисля забрани, затвори и ограничения…
Да, знам – всичко е относително. Мнения има всякакви, но сега това не ме интересува. Смятам, че има универсални истини – отвъд произход и територия, отвъд имената. И тъкмо те си струва и трябва да бъдат защитавани.

Едва ли е останал човек на земята, който да не е чувал за сурикатите, а навярно поне половината население на планетата е гледало епизоди от прочутата поредица на Animal Planet.

Преди известно време един приятел ме попита дали бих приела поръчка за фигурки от глина. Искаше да направи подарък на своя приятелка, която е голям любител на тези симпатични животинки.

Тъй като сурикатите живеят на големи семейства, условието беше фигурките да са повече от две.

В крайна сметка се получиха пет броя. Имам честта да ви ги представя:

Доколкото знам, получателят им е щастлив. Аз също, защото изработката им ми достави голямо удоволствие.

За Public-Republic съм ви споменавала и преди.
Сега имат нов проект, който може да се окаже полезен за мнозина.
Вече предлагат професионална литературна консултация, курсове по творческо писане, квалифицирани редакторски и коректорски услуги, както и литературни преводи.

Между другото, преди няколко дена беше публикувано и интервюто, което взех от Николай Петков (Kunstdrom). Не съм сигурна дали това е неговото първо интервю, но съм убедена, че няма да бъде последното.

В този случай – яйцето беше първо. Сутринта с голяма усмивка отидох до плод-зеленчука до нас и взех две глави червен лук.
Исках да бъде с естествени багрила този път.
Кокошчицата направих по идея на Крокотак.

Второто яйце се хареса повече с цвят от джанка:

Останалите – в събота.

Поредната кухненска импровизация се превърна в хита на момента – откакто за сефте замесих въпросното тесто, тези соленки не спират да мрънкат отново да бъдат направени (и изядени).

Рецептата е простичка: взимате каквото обичате брашно, но аз използвам бяло (количество – примерно 500 гр.), две лъжици ленено семе, лъжица сусам, пакетче ким, лъжичка сол, половин лъжичка захар, една суха мая, чаша с хладка вода (200 гр.) и филджанче олио. Замесвате си едно хубавичко, мекичко тесто, хвърляте му юнашки бой (както баба и мама са ме учили – поне сто удара, за да е послушно).

Ако имате време – покривате го с чиста кърпа (не с носната) и го оставяте на топло да втаса. Ако бързате – направо разточвате с точилката или с бутилката от снощното винце, изрязвате си кръгчета с чашата за вино и ги нареждате в намазаната с масло тавичка.
Отгоре слагате парченце сиренце, парченце кашкавал, а най-хубаво е, ако намерите и маслинки.
Ако ви домързи да изрежете две тави соленки, направете си малки питчици като тези, още по-вкусни са:

Печете нещо като 10-15 минути на 180-200 градуса, вадите от фурната и ги изчаквате малко да поизстинат. Най-добре се хрупат в компанията на добри приятели и добре охладена биричка.
(Подсказка: от същото тесто става и най-хубавата пица)

О, а за любителите на сладкото – препоръчвам от все сърце рецептата на Йоана за постни сладки със сусамов тахан – правя ги вече няколко пъти и толкова се харесват, че все не успявам да ги снимам.

В края на миналата година чрез приятел за първи път попаднах на картините на един интересен за мен автор.
Харесах много нещата му, повечето от които можете да видите и дори да поръчате в печатен вариант на този сайт. Имаше мини-конкурс в Twitter и в резултат с Мишел станахме щастливи притежатели на принт копия на две картини:

Mad About You

и
Instinct

Първоначално смятах, че Kunstdrom е просто псевдоним. В онлайн магазина си авторът представя работата си така:
“Уникална смес от дигитални рисунки и илюстрации, необикновена комбинация от нео-експресионизъм, поп арт и японски комикси”.
После разпитах малко и научих, че Kunstdrom вече представлява по-голям арт-проект, зад който стои художникът Николай Петков. Съвсем скоро принтове на картини ще могат да се поръчват директно и от kunstdrom.com.
Целта на проекта е да се публикуват работите на български артисти, занимаващи се с дигитални изкуства.
В момента фокусът е върху изграждането на дигитални галерии за разглеждане през iPhone/iPod, както и върху представянето на авторски продукти, които могат да се продават чрез онлайн магазини за печатни услуги.
Всеки с iPhone може да си свали безплатно картините на Ники оттук.
А който предпочита като мен аналоговия им вариант, може просто да си поръча принт.

P.S. Подразбрах, че към средата на март предстои и втора галерия за iPhone, с още по-секси рисунки.