molif | bg

Тази година Коледата е прекрасна за мен.
Успявам да си почина, да не бързам без нужда за където и да е и да забележа близките си хора.

Не съм поздравявала още никого от приятелите си - нито по телефон, нито на живо, а и два дена нямахме нет, та спокойствието беше пълно.

Но сега нет отново има, така че за онези от вас, приятели, които ще наминете оттук - поздрав с едно изпълнение на един от най-светлите хора, които имам радостта и честта да познавам - Eнрико Тревизан:

Весели празници, и не преяждайте. (може да бъде по-лошо от махмурлука…)

Знаехте ли за това:

Angels-from-pasta

Чудесно е!

Тук вчера едно прекрасно момиче писа за това и качи снимка.

И после, аз харесах идеята толкова силно, че си наумих в най-скоро време да опитам да направя такива ангелчета.
Вечерта ми беше потиснато и за да се разсея, с Мишел се захванахме да си украсим къщичката за Коледа.

Тази година елхичката ни е изкуствена, остана подарък от двама добри американски приятели, които ни оставиха също така и торбичка с малко играчки за украсата й.
И най-неочаквано, на дъното на найлоновата торбичка, след като извадих гирляндите и останалите дреболии, намерих малък ангел, направен от макарони, също като този тук.

Беше се отчупила главичката и се наложи да я залепя, а и коронката е леко пострадала, но все пак, все пак - дойде при нас в същия ден, в който за първи път го видях! Ето го и него:

Толкова с т р а н н о съвпадение!
Щастливо, весело Анче съм сега:) Не е ли това магия?

Колко е хубаво да не си на работа в офиса във вторник!

Днес с Мишел си направихме един чудесен day off. Взехме Влади с нас и съвсем импровизирано се качихме за малко на Витоша, към “Златните мостове”.

Главната цел беше да си проветрим главите и да направим снежен човек.
Не беше лесно, като се има предвид, че снегът не беше нов и беше доста заледен, но в крайна сметка се получи едно особено животно, което според някои трябвало да е заек, според други - катерица, но в крайна сметка май е…котка.

Ето я и снежната котка:

Липсва ми връзката с природата. От седенето в офиса и между четири стени само ти става все по-тясно на душата. Препоръчвам на всички да бягат от време на време…дори и за няколко часа само, ей-къде е планината!

(Пък понеже майсторът много държеше да се види опашката на котката, която направи сам, прилагам снимков материал и за нея.)

опашката на снежната котка

Искаше ми се да кача и едни други снимки на снежни същества, от миналата зима, но твърде много ми се спи, така че…и това ще почака (както още толкова други неща).

Лека и пухкава нощ от мен.

Update: Миналата седмица намерихме стопанин на малката мъркаща машинка. Доколкото зная, май им е добре заедно.

Този малък приятел си търси дом.

Намерих го на улицата, ангорец е, мъжки, едва ли е на повече от месец (по моя преценка).
Обезпаразитен е, изкъпан, много кротък и любвеобилен симпатяга.

Ако някой го иска, да свирка. Ние за съжаление не можем да го задържим.

(поне докато си намери стопанин, малко ще му се порадваме, голям пухан е.)

Силно се надявам да го поиска някой, който ще се грижи с любов за него, защото изглежда, че има хубав характер.

Ако решите, че го искате, пишете ми в коментар или по мейла, посочен на сайта.

Толкова съм далеч от писането тук напоследък, а ми се пише, по дяволите…

Опитвам се да събера мислите си на едно място, засега безуспешно.
Да подредя някак нещата, които искам, наравно с онези, които трябва да правя…

Да кача толкова много неща тук, които са мои, лични, създадени от мен и които вярвам, че ще се харесат на шепата ми посетители…поне толкова, колкото си ги харесвам аз самата.

Довечера обещавам да пусна нещо за Хелоуин.

Дотогава ще споделя какво ми звучи в слушалките - това:

и това:

Споменах ли, че вече си имам таблет за рисуване? Не? Е, сега остава само да си открадна малко време, за да свикна с него. По-нататък ще разкажа повече за играчката и как вървят отношенията ни.

Май…когато нямам време за играчки от глина, хартия или плат, когато не успявам да рисувам…май тогава само музиката ми помага да се намеря.

А как е при вас?

Днес е моят рожден ден. 22 октомври
И макар че смятах да кача снимки на всички глинени фигурки, които стоят довършени и недовършени у дома, не успях.
Ще ги снимам по-добре и тогава, обещавам.

Октомври е любим месец и е пълен с празници за мен.
На девети Мишел също имаше рожден ден и през целия ден исках да го поздравя и от тук, но от работа не стигнах до това. Той обаче успя и днес ме поздрави от блога си.

Заради него в този дъждовен понеделник реших да сложа музика тук.

Това е моят поздрав към теб, Мишел, защото си ти и защото си прекрасен и единствен:

А за всички вас, приятели, поздравът е ето този: