85. Kinesiophobia — Страх от движение и двигателна активност. Още: Kinesiophobia и Kinetophobia.

А пък вчера на наградите на БГ Сайт съвсем справедливо отличиха BB-Team в категория “Кауза, събитие, общност”.
Честито, колеги! Огромна привилегия е да работя със и за вас!
Днешната фобия е весел поздрав към всички, за които спортът не е мъчение, а вдъхновение и всекидневно убежище от стреса.

Но пък е прекрасен, нали? Макар и направен от ИКЕА, не от мен.

Голямо благодарско на приятелите, решили да ме зарадват с този чудесен подарък!

Ето ви и клипче, което го показва в цялата му прелест:

[Flash player with embedded video]

Когато бях хлапе, на този ден се чувствах така, сякаш всички деца едновременно имат рожден ден.

Безплатен транспорт, навсякъде увеселения, играчки, в Южния парк можеше да се возиш безплатно на готиното влакче, абе изобщо – чудесен повод да разбереш, че и ваканцията току-що е започнала!

По цял ден не се прибирахме, защото имахме чувството, че на този ден ни е позволено всичко! Като по-големи скиторехме из НДК с ролерите, преструвайки се, че сме твърде пораснали за този празник, а всъщност му се радвахме не по-малко!

Ако си имате хлапе (или хлапета), не ги оставяйте да си играят сами, а поиграйте заедно с тях. Аз още си нямам, затова пък познавам няколко деца, които хич не се обиждат, когато поискам да играя с тях.

Честит празник на всички малки и големи калпазани!

Птичката е черен бързолет, ако не греша. Лети бързо и по права линия, като почти не каца, и издава пронизителен звук, който за мнозина е дразнещ, а за мен – приятен.

Вчера привечер с Мишел се разхождахме и видяхме на алеята на “Евлоги Георгиев” как сива врана завлече в тревата някакво пиле и се опитваше да го разкъса с клюна си.

Сега, може и да не е правилно да се меси човекът в работите на природата, и да, знам, че си има естествено кръговрат, обаче ние и двамата имаме меки сърца и затова се затичахме с всичка сила през платното към птиците, твърдо решени да лишим сивата врана от точно тази “вечеря”.

Успяхме да я прогоним, а на земята трепереше този малък бързолет. Беше клъвнат тук-там и перата по крилете му бяха намачкани доста, но иначе нямаше сериозни наранявания.

В момента, в който го вдигнах, птичето се вкопчи с всичката сила на ноктестите си крачета в мен и стискаше очи, обезумяло от страх. Усетило ласка, отвори очи и въртеше глава, за да ме погледне. Стъписах се от интелигентността на погледа му – може и да си внушавам, но мисля, че разбираше прекрасно какво му се случва.

За сивата врана не ми е жал – те са агресивни и в града популацията им много се увеличи през последните години (може би заради количеството боклуци). Виждала съм ги да нападат катерици в парка, но също и да ровят по кофите и да хапват картофки от Макдоналдс. Е, няма да умре от глад, но поне бързолетът ще живее, казахме си и двамата с Мишел, и продължихме разходката с птичето в ръце.

Или както ще видите – на гърдите ми, защото отвесната поза е естествена за този вид птички.

Около половин час по-късно птичето все още не беше се съвзело от уплахата, а ние обсъждахме какво е най-добре да правим с него. Предположих, че щом се окопити, само ще поиска да отлети, но засега продължаваше да се гушка и вкопчва в мен.

Пускахме го в тревата в парка, за да видим дали ще иска да лети – не щеше. Опита първо едното, после другото си крило, бяха в ред, но все още не беше готово да излети.

Слънцето залезе съвсем и ние решихме да се прибираме, загрижени дали е редно да взимаме птичето с нас (бързолетите не се опитомяват и не могат да се отглеждат в клетки, това е пагубно за тях).

По пътя към къщи Мишел поиска да го вземе в ръка и да го поноси. Не бяхме направили и 30 метра, птичето разпери криле и отлетя с уверен и красив замах.

Прибрахме се усмихнати и спокойни, а от скапаното настроение, което ме бе държало през целия ден, вече нямаше и следа.

После прочетох някои много интересни факти за тези птици, като например:

Прекарва почти целия си живот в полет. Каца единствено по време на размножителния период, когато мъти. Черният бързолет може да измине до 850 км, без да каца. Храни се с дребни летящи насекоми, предимно комари и мушици, които улавя в движение. Нощем се издигат до около 2 000 метра височина и спят летейки, като леко забавят маховете на крилете си.

Радвам се, че му помогнахме и поне тази вечер оцеля и не стана жертва. Над нас под покрива живее семейство бързолети и понякога, в горещите летни утрини пронизителните им викове ни будят още преди изгрев, но не мога да им се сърдя.

Хубаво е да си имаш крилати съседи.

Приятели обаче Friday Bunny все пак има. Све любезно помоли да опитам да изработя един чифт кецки специално за нея.

Предизвикателства обичам, така че не отказах. Све си купи кецки и боички и в петък вечер се видяхме, за да ги взема.

Сърбяха ме ръцете, затова започнах веднага:

Накрая се получи това:

Не е като фабричен печат, но въпреки това съм доволна от резултата. В действителност не го казвам често, но в блога изглежда, че е така, понеже тук пиша предимно когато имам с какво да се похваля.

Дано и Све си ги хареса – тя още не знае, че са готови, така че този блог-пост трябва да я изненада (приятно, надявам се!).

Време нямаше никакво – имахме само четири дена от обявяването на изложбата до датата, на която принтовете трябваше да пристигнат в град Прово, Юта.

Но и аз, и Никсо решихме, че на всяка цена трябва и наши прасенца да влязат в общата кочинка, затова ужасно много се постарахме.

Аз изпратих тези прасета:

Не беше лесно да избера кои да изпратя, имам си и други любими сред всички прасета.

Успяхме – някъде на няколко хиляди километра оттук, в една галерия в Щатите висят и наши илюстрации. Забавно, нали? Е, ако имате път натам, поразгледайте чудесните илюстрации от изложбата – можете дори да си закупите някоя.

Ако не, на сайта на галерията скоро ще бъдат качени всички илюстрации, така че и това е някаква утеха.

Важна част от форума е била изложбата с плакати, провокиращи към действие. Организаторите на изложбата са казали на нашите участници, че намират този плакат, с посланието си, за най-добрия в изложбата (имало е постери от над 15 държави).

Клиентите бяха останали много доволни, писаха ми после и ми разказаха, че непрекъснато при тях са идвали хора, за да им кажат, че този плакат ги е докоснал най-много.

Страшно много се радвам, че плакатът е бил харесан и оценен положително. Илюстрацията е семпла, но вдъхновението за нея се роди мигновено и може би заради това и аз доста я харесвам.

Той си няма (все още) Facebook и 200 приятели, които да гласуват за него, но пък се надява, че има достатъчно явни и скрити почитатели, които биха го подкрепили в мечтата му да се сдобие с кецки.

Кликнете върху картинката с кецовете и тя ще ви отведе към сайта на RockaCoca в Svejo.net, където само трябва да натиснете ръчичката вляво от заглавието, ако поискате да помогнете на Зайо.

Той не е сигурен какви са шансовете му, но все пак е решил да опита, така че пожелайте му успех, моля! Това също помага!

Втората си нарисувах по моя инициатива. Явно имам да казвам нещо не само на читателите си в блога на BB-Team, но и на самата себе си:

Пожелавам ви хубави празници и още по-хубава година – дано намирате достатъчно време, желание и енергия през 2011 за всичко, което си струва да бъде направено!

Тази година много исках да има повече сладки за повече хора, като тайно се надявах, че така ще останат и за нас вкъщи (но уви – добре че бракувах няколко по време на приготвянето…). Все пак ето ги, около 200 броя, всяка една украсена ръчно:

Случиха се със специалната помощ на две добри приятелки, едната от които помогна с покритието на сладките, а другата – в изпичането им тава след тава. Благодаря! Имах две формички, които уж са за мечета, но всъщност (логично) станаха на прасета:

После пък видях на една витрина малки звезди, съшити от парченца плат, и реших да направя нещо подобно, макар че при мен излезе съвсем различно:

И понеже явно и това не ми беше достатъчно, за да засиля усещането за празник, добавих към всеки коледен подарък, освен малко сладки, и по една мека украса за елхата:

Дано сте имали хубави коледни празници. Аз се постарах, колкото можах.