molif | bg

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)

Преди около месец и нещо си купих пончо в невероятни цветове.
Мигновено се влюбих в него и оттам дойде и вдъхновението за този *автопортрет*.
Не можете да си представите удоволствието ми, когато в събота сутрин пазарувам плодове и зеленчуци в кварталното магазинче, а хората наоколо неволно започват да се усмихват, като ме видят.

Просто рисунка, направена малко преди да напусна предишната си работа.

Обичам да пътувам в света на рисунките и занимавките от глина, там е спокойно, никой за никъде не бърза и няма deadlines.

След като прекарах почти цялата минала седмица болна, мрачна и работеща, най-сетне си спомних, че имам блог.

В главата ми е пълно с идеи за нови постове, но някак само като застана пред компютъра, започвам да мисля за работа и цялото ми желание да пиша се изпарява.

Въпреки това не устоях на изкушението и сега публикувам този откъс (отворихте ли картинката?) от комикса Sinfest, за чието съществуване научих случайно от блога на Eneya.
Голяма беля стана с този комикс - за няколко дни разгледах всичко на сайта…направо ме беше зомбирал.

Но от всички герои някак най-симпатични ми станаха кученцето Pooch и котката Percival, сигурно защото точно техните отношения най-добре описват мирното съжителство на моето малко семейство.

Мишел, поздрав за теб.

Страхотно време. И малко страховито, според гледната точка.

Стоя си от другата страна на дъжда, гледам го захласната и с обич и слушам прекрасна музика.

И вие можете да я чуете тук. Тя е чудесна находка за мен - казва се Vienna Teng и е от Тайланд.

Благодаря на Ан Фам, от чийто блог случайно попаднах на това съкровище и сега просто не мога да спра да я слушам.

Разхождайки се из мрежата и скачайки от линк на линк, все повече се удивлявам колко невероятно много места има, които ще успея и които няма да успея да посетя никога.

Колко много музика, която ще чуя и която няма да чуя, много хора, които ще срещна и които няма да срещна, книги, филми, картини…

Времето е особено, затова изпадам в безтегловни размисли. Днес ми е мечтателно-съзерцателно-неработещо, но! - акумулиращо творческа енергия.

(картинката е моя, казва се heartfish и е нещо като Гмурване в Дълбините)