molif | bg

Колкото и да обичам рисуването, не мога да се откажа от правенето на глинени фигурки, нито на различни създания от плат.
Сигурно на повечето днешни осмокласнички ще им се стори адски глупаво това, че аз до осми клас все още играех с куклите и играчките си, често им шиех дрехи и изобретявах различни къщички.
Разбира се, много помагаше фактът, че около мен постоянно имаше по-малки деца на семейни приятели и роднини, за които да се грижа.
Те бяха отлично оправдание за тези игри, които всъщност доставяха на мен самата огромна радост.
До голяма степен влиянието за тези неща идва от родителите ми. Още стои забравен някъде на тавана един куклен театър, който някога баща ми е започнал като подарък за майка ми, но така и си остана недовършен.
От време на време се сещам за него и се каня да го довършим двамата с татко, но някак все остава за друг път.
Недоизживяното детство си казва думата, защото все така обичам сама да правя играчки.

Нека ви представя по ред тези, които все още пазя.
Ето една от първите, които съм правила (навярно вече е на около 13-14 години, не помня дори):

По онова време рисувах доста, дори кандидатствах в СХУПИ-то в Изток. Смятах да уча металопластика, но не минах графиката и не стигнах до втория изпит с моделирането от глина, където зная, че щях да се справя по-добре.
Все пак и до днес този мечок пази здраво остатъците от някогашната ми огромна сбирка от моливи за рисуване, повечето от които са толкова къси, че дори не се виждат.

А това прасенце също има какво да разкаже за себе си. Преди десетина години е правено, заедно с още едно, което направих като подарък за бебето на приятелка.

Този остана у дома като не толкова сполучлив, а наскоро го намерих и мъничко го подобрих, като му добавих доволната усмивка и смешните гащи.

Ще следва продължение.

Спомням си времето, когато всяка свободна минута означаваше да грабнем колелата и да излезем извън София.
Да, но това отдавна не се е случвало. Мишел е все още болен, което е трудно за вярване, но болезнено реално.
Не му помогна дори самият Батман, макар че старателно цяла седмица му изпраща собствените си брандирани лимони:

От солидарност съвестно пазя карантина и не разнасям грипни вируси навън, затова пък се оглеждам около себе си и се подсещам да покажа новите неща, които съм правила тези дни, като тази картичка за twitter-фенове:

И още една малка картичка, която правих с помощта на една красавица на две години и половина:

Ния вече рисува по-добре от мен. Не ми ли вярвате?
Ами, ето, преценете сами:

Много е добра според мен. Сигурно един ден много ще се смее на тази рисунка, но аз й пожелавам да развие дарбата си.

Една от най-приятните изненади за рождения ми ден беше тортата, която сътвори simplyblue.

Знам, че доста се измъчи, понеже не можеше да ми я покаже преди това, а много й се искаше.
Но пък после добре ми го върна, като наложи вето до първи ноември за показването й публично.
(всичко това заради участието на тортата в един конкурс).

Ето, да й се порадвате и да видите каква майсторка е Блу. Има и свидетели, които ще потвърдят, че освен красива, тортата беше и адски вкусна.

А друг един от веселите подаръци беше този молив, подарък от брат ми.
Ако не си личи от ябълката до него, моливът е с размерите на кухненска точилка.

Сигурно просто се опитва да ми подскаже, че е време рисуването да заеме по-голяма част от живота ми от тази, която му отпускам.

Получих и други прекрасни подаръци и пожелания и знам, че всичките са от сърце. Благодаря ви!

Орехова шума
Жълти тополови листа
Кестени и топъл вятър
Тиха, мека светлина
На пръсти стъпва есента…

Много, ама много обичам камъчета. Морски, речни, загладени и ръбести, всяко с характера си и с формата си.
Преди известно време открих нещо прекрасно онлайн – азбука от камъчета.

Клотилд Олиф вероятно доста дълго е събирала тези екземпляри, но трудът й не е отишъл напразно.
Азбуката й е доста сполучлива и симпатична, макар и да не е първият опит в тази посока (ето един друг, не толкова сполучлив опит, на който попаднах).

На мен пък тези дни ми долипсва морето, затова си изрових сега и няколко мои снимки от него, на камъчета.

Не са толкова забавни от типографска гледна точка, може би.
Но да речем, че са иконични.

Знам, че следващото изречение е клише, но какво пък, ще го кажа – Природата е голям магьосник!

Това е то. До ден-днешен не мога да се прибера отнякъде, без да довлека със себе си и шепа камъчета…

Поздрав от морето… с което днес си взех довиждане, а това винаги, ама винаги го правя с голяма мъка…

В следващите няколко блог-поста ще има предимно и само картинки. Изтупах от прахта каквото имах за показване и реших, че стига! толкова! съм отлагала!

За свое оправдание ще кажа само, че все нямах човешки снимки и направо си ме беше срам да показвам каквото и да е. После пък останахме без хард и малкото свeстни снимки отидоха в небитието.

Но онзи ден издебнах любимия си половин час залезно слънце (в северно жилище си е направо луд късмет!) и успях да направя някои задоволителни снимки.
За начало, ето един охлюв-оптимист, плод на съвместно творчество.

Всъщност, Мишел все подскача около мен, когато правя нещо от глина, и повтаря, че той такива неща не можел да направи дори и насън.

Обаче, когато направи този охлюв, си беше съвсем буден, и според мен го направи страхотен. Аз добавих рогцата и оцветявах после, но така или иначе, от всички фигурки вкъщи, охльо-бохльо ми е най-най-специален!

Едно от любимите ми занимания, докато се разхождам по брега на морето:

(тук Катя ме е “хванала” да рисувам…)

(а тук – Мишелчо…)

Поздрави от морето! ))

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)

Рила.

Там се чувствам щастлива:-)