molif | bg

Облаците ни правят подарък

Разпилени бисери

Като кристални кълба

Прекрасните деца на глухарчето

Вадя от шкафа всякакви неща, които съм пропуснала да покажа, като тези копчета от Cernit, които правих през лятото:

След като изкарах два различни грипни вируса (не свински), сега се опитвам да изляза от следболестната депресия по единствения начин, който познавам – чрез работа. Не е лесно, защото всъщност всяка клетка в мен крещи, че имам нужда от дълга и напоителна почивка.
Но докато стигна дотам да мога да си я позволя, ще се наложи да я заместя с много и различни задачи.
Една от тях е да се грижа този блог да получава повече внимание и грижа от моя страна – нещо, което не ми се удава с голям успех напоследък.
Все пак се оказа, че поне няколко човека се интересуват от него, тъй че, за да спрат да ме питат защо не пиша, ето, пиша.

Който не знае защо, да гледа по-внимателно очите или да пита Google Images.
За останалите – поздрав:

…от последната ми разходка сред природата…

Е, няма само Мишел разни макрота и тревички да показва с нашия S5, я!

Цяла неделя прекарахме с Мишел, разглобявайки един стар Pentium 2.
Бях му пуснала мухата да направи фигурка на робот от компютърни чаркове.
Оставям на него удоволствието да преразкаже цялата ни семейна лудост, така че по-подробни снимки на неговото творение плюс описание на “конфигурацията” в детайли очаквайте на www.optimiced.com.
Роботчикът бе специален подарък за специален човек, на когото особено подхожда следното клипче:

Искрено се надявахме подаръкът да му хареса.

Вдъхновена от новите възможности за човъркане (а и исках да си пробвам и аз силите), огледах какво е останало от чарколяците и сглобих своя мини-версия, която стои вкъщи до монитора и ме гледа и в момента:

За сведение, върти се в главата и в талията на 180 градуса и е много дружелюбен.