molif | bg

Извинявам се за пълната суша в този блог през последните дни.
Не е като да няма какво да кажа в свое оправдание, най-вече работата позорно ме отдалечава от това място.

Освен това ми предстои ъпгрейд на WordPress, и колкото повече го отлагам, толкова повече бъгове излизат в сайта, като например това, че скриптчето за снимките спря да работи. Мдаа.

Все ми се искаше да кача снимки на нещата, които обичам да правя от глина. Направо е срамота, че вече от два месеца съществува този сайт, а нито веднъж не съм писала за тях.

Мнозина са виждали някои тези неща, не малко хора имат от тях в къщите си.
Истина е, че в последните няколко години твърде рядко намирах спокойствие и време да се занимавам с това, а обичам.

Натрапва ми се неприятното усещане, че съм поизгубила и умение, но въпреки това от няколко месеца насам бавничко се опитвам да си го възвърна.

Този котарак е малко грубичък и още недовършен, знам, обаче ми е много любим и си има история.
Глината, от която е правен, е особена, доста трудна за работа и непречистена. Открих я случайно на дъното на една пещера в Лакатник през лятото, подхлъзвайки се на ръба на подводното езеро.

Още имам от нея и макар да ме докарва до сълзи, защото се държи различно от тази, с която съм свикнала, твърдо съм решена да я използвам докрай.

В следващите няколко поста обещавам да сложа снимки и на по-стари неща, с някои от които дори мъничко се гордея.