Да, знам, че и те, също като сурикатите, изглеждат несравнимо по-добре преди финалното лакиране. Но засега не съм открила по-добър начин, а лакирането ги прави по-здрави и ги запазва за по-дълго време.

Синигерът се влюби в червеношийката и заедно решиха да свият гнездо.

Избраха си плавей, носен дълго от морските вълни, за да им напомня за мечтаните пътешествия заедно.

(търсих да кача и снимките от процеса на правенето им, понеже смятах, че ще ви е интересно, но който дълго отлага, после трудно намира кое къде е оставил…)

Мисля, че се получиха добре. Особено ми допада мъничето.

Надявам се рожденикът да се зарадва.

Преди известно време един приятел ме попита дали бих приела поръчка за фигурки от глина. Искаше да направи подарък на своя приятелка, която е голям любител на тези симпатични животинки.

Тъй като сурикатите живеят на големи семейства, условието беше фигурките да са повече от две.

В крайна сметка се получиха пет броя. Имам честта да ви ги представя:

Доколкото знам, получателят им е щастлив. Аз също, защото изработката им ми достави голямо удоволствие.

Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

След като изкарах два различни грипни вируса (не свински), сега се опитвам да изляза от следболестната депресия по единствения начин, който познавам – чрез работа. Не е лесно, защото всъщност всяка клетка в мен крещи, че имам нужда от дълга и напоителна почивка.
Но докато стигна дотам да мога да си я позволя, ще се наложи да я заместя с много и различни задачи.
Една от тях е да се грижа този блог да получава повече внимание и грижа от моя страна – нещо, което не ми се удава с голям успех напоследък.
Все пак се оказа, че поне няколко човека се интересуват от него, тъй че, за да спрат да ме питат защо не пиша, ето, пиша.

Често виждам, че хора попадат на този сайт, търсейки как се работи с глина. Понякога ми пишат с молба за съвет – откъде и каква глина да си купят и т.н.
Наскоро отговорих пространно по темата на един човек и заради него, а също и заради други хора, на които би могло да е от полза, реших да препубликувам отговора си и тук.
Всичко, което знам за работата с глина, е от баща ми (просто има нюх, не е скулптор) и от моя личен опит.
С глината се забавлявам от години, понеже е материал, който позволява свобода при материализиране на фантазиите.
Има поне три популярни начина за работа с глина, които зависят от самата нея – дали е натурална, самосъхнеща (DAS глина) или полимерна (FIMO).

• DAS глината се продава в почти всяка книжарница – има я дори в магазин “Джъмбо” на бул. “България”. Два вида е – бяла и кафява.
  Удобството при нея е, че самичка съхне на въздух, бързо и простичко, като просто я оставяш и чакаш около 24 часа (понякога и по-малко, в зависимост от големината на предмета). Съхраняването е също лесно – тази глина се продава в пликче от фолио. Отваряте от единия край, отрязвате си парченце, колкото ви трябва, останалото завивате, лепвате парченце тиксо и си стои без проблем със седмици – важното е да не влиза въздух вътре. Единственото коварно е, че не позволява лесно слепяне на отделни части една към друга, т.е, по-добре е да се отнема от парчето глина, отколкото да се добавя.
• Натуралната глина най-лесно се намира на Женския пазар, отзад при грънците – около 25 ст. на топчица. С нея се работи по-трудно, защото иска печене при по-специални условия в голяма пещ, способна да развие много висока температура.
  Става и в домашна фурна, но рискът предметът да се напука си остава. Всичко зависи от температурата – добре е да се суши по-бавно, за да се изпарява влагата свободно.
  За съдове е необходима голяма здравина, заради което се използват големи керамични пещи, ала това в домашни условия е неприложимо. Съхранението на този вид глина (лично аз я предпочитам, макар че често имам ядове с изпичането) е възможно, ако се понамокри (но не твърде много) и се прибере увита в някакъв удобен плик или фолио на влажно място (но не в хладилник!).
• Полимерната глина (FIMO) е много интересна – казват, че от нея лесно се правят красиви бижута и е много приятна за работа. Не съм имала възможност досега да работя с нея, но имам огромно желание.
• Последен вариант, но не и по значение, е домашната “глина”.
  Ето няколко изключително полезни линка от блога на Крокотак, където е добре обяснено и показано как да си направите такава глина:

  Солено тесто

  От кухнята на мама

  Домашен пластилин

Камъните са най-вече в градината на Гонзо, Бистра и Светлина. Тинчето остави адрес, на който скоро ще получи нещо, а Никсо отдавна получи своя малък подарък.
В края на този месец става точно една година от началото на играта, и макар че исках доста по-рано да изпратя всички неща, все още имам малко време.

Гонзо, а това е твоят човек:

Нервните ми пръсти не обичат да скучаят. Намират си занимавки…
Затова и у дома се появяват нови глинени приятели – като този мишок със засукана опашка:

Или като тази любопитна лисичка, която обича да задава трудни въпроси и често напразно очаква отговор:

А този е просто закачка с мишката в хедъра на Мишел:

Понякога се получава така, че глинените фигурки ми харесват повече такива, каквито са, преди да ги оцветя.
Може би е по-добре да оставя тези както са си, как мислите?

Първите два пъти успя. С това си спечели почетно място сред малкото общество на ръчно изработени неща у дома.
После, изглежда, вирусът стана резистентен на зайци, затова сменихме тактиката и решихме да визуализираме старата си мечта за малка къщичка.
С цялата ни любов и желание за здраве, сбъднати мечти и още много километри на колела заедно, се получи това:

Човекът оздравя, тъкмо навреме за собствената си сватба. После… после навъртяхме хиляди километри заедно и е възможно да ни предстоят още повече.
Къщичката? И досега ни свети вечер.