molif | bg

След масовото сваляне на последната версия на Firefox, което се бори за книгата на рекордите, дойде време да ви покажа това:

Правих го преди около година и половина, а го довърших някъде през януари тази година. (а кога го показвам, хм, моля да не се обсъжда, знам, знам коя дата сме…)
На гърба има магнит за залепяне върху хладилника, само че… не прецених добре тежестта на самото Firefox лого и сега се задържа добре само когато го лепна върху по-силен магнит.

Може да не съм толкова добра, че да го измисля и нарисувам така, както е направил авторът му, но все пак си мисля, че като цяло не е зле.

В следващите няколко блог-поста ще има предимно и само картинки. Изтупах от прахта каквото имах за показване и реших, че стига! толкова! съм отлагала!

За свое оправдание ще кажа само, че все нямах човешки снимки и направо си ме беше срам да показвам каквото и да е. После пък останахме без хард и малкото свeстни снимки отидоха в небитието.

Но онзи ден издебнах любимия си половин час залезно слънце (в северно жилище си е направо луд късмет!) и успях да направя някои задоволителни снимки.
За начало, ето един охлюв-оптимист, плод на съвместно творчество.

Всъщност, Мишел все подскача около мен, когато правя нещо от глина, и повтаря, че той такива неща не можел да направи дори и насън.

Обаче, когато направи този охлюв, си беше съвсем буден, и според мен го направи страхотен. Аз добавих рогцата и оцветявах после, но така или иначе, от всички фигурки вкъщи, охльо-бохльо ми е най-най-специален!

Преди няколко седмици реших да си направя домашни пълнозърнести хлебчета. Рецептата е възможно най-простичката на света – брашно, лъжичка сол, лъжичка захар, мая (може суха или прясна, все едно), малко хладка вода за замесване и това е. На същия принцип правя и тестото за пица и винаги става супер. Купих съответното брашно, сусам, маково семе, слънчогледово, добавих вътре сиренце и нарязани маслинки, и стана…това:

Опитахме ги с приятели и единодушното заключение е, че са много вкусни. Особено вървят с биричка…

Съвсем наскоро пък, докато бях в Бургас, реших да повторя рецептата, но този път с модификация:

С Катето нямахме пълнозърнесто брашно, затова ги замесих с обикновено бяло брашно, но станаха още по-хубави.
Този път пълнежът беше по-богат, парченца сирене, кашкавал и два вида нарязани на ситно маслини – зелени с бадем и черни.

Е, не знам с какво месят повечето хлябове по магазините, обаче плесенясват още на втория ден.
А пък последните две хлебчета от нашите си изядохме три дни по-късно и все още бяха съвсем меки и пресни.

Напоследък ме тагнаха за две верижни игри. Не си падам особено по тях, но е странно как те карат да се чувстваш ангажиран, нали?
Ок, по първата – ако добре си спомням, пет неща, които обичам да готвя:

1. Картофи – по всички възможни начини. Най-вече варени, после запечени със сирене, кашкавал, риган, да не забравите за цвят и разкош и две печени-белени-нарязани на лентички червени чушки.
2. Фъч. Адовият сладкиш, чиято рецепта ще драсна отделно. Много, много го обичам. Задължително с маслен крем отгоре, настърган фин млечен шоколад и счукани орехи.
3. Пица – вегетарианска, със собственоръчно замесено тесто. Тестото е винаги само от брашно, вода, мая, лъжичка сол, лъжичка захар и много любов. Отгоре – повечко домати (пресни), сирене, кашкавал, подправки на вкус – босилек, риган или майорана. Може и чубрица.
4. Пасирана зеленчукова супа. От всевъзможни зеленчуци, които в момента се намират у дома – просто ги измивате, обелвате, нарязвате, варите, после пасирате и добавяте подправки.
5. Салати. Ама каквито се сетите. Дори тази игра ме подсети, че имаме снимки и рецепти с Мишел на един куп измислени от нас двамата “байкърски” салати. Ако ме прихване да ги опиша един ден, навярно ще трябва да отворя отделна кулинарна секция в сайта.

6. И един бонус – шоколадови топчета (Ромпе, ако четеш това, специален поздрав за теб с тази рецепта). Откакто се помня, винаги готвя на око и видоизменям оригиналните рецепти на всичко, но все пак ето и по-подробни инструкции:
Трябват ви пакет масло (250 гр.), 4-5 лъжици хубаво какао, 3 лъжици кафява захар, два пакета бисквити Petit beurre (може и с обикновени), една ванилия, малко (или много) ром или уиски и кокосово брашно, буркан сладко от вишни или череши. Замесвате всичко изброено (без кокоса и вишните) и започвате да месите топчета, като във всяко по средата слагате по една черешка или вишничка. Добре омесените топчета се овалват в кокоса, нареждат се в чиния и се оставят да поседят в хладилника час-два, за да стегнат. После са готови за хапване.

Ето, съвестта ми се поотърси малко от тежестта на хвърлената ръкавица.
(нищо, че качат ли се температурите над 25 градуса, включената печка е табу за мен и минавам на суровоядство)

Втората заигравка беше за Aboslute-ния мой свят.

Това също е лесно – в абсолютния ми свят НЕ ме тагват за верижни игри.
Там никой не страда и не боледува, умира се само от старост, като кротко заспиваш и просто повече не се събуждаш. (да речем, след купона за 80-тия ти юбилей).
В този измислен свят няма завист, няма войни, няма омраза…абе, мисля, че ви стана съвсем ясно – моят идеален свят се покрива с каквото е отдавна се е сетил да каже онзи батко с кръглите цайси в Imagine.
Към това нямам какво да добавя.

Обаче от месец насам съм замислила да ви го върна тъпкано с една верижна игра и аз.
Играта се казва Pay it forward (предай нататък) и е съвсем простичка. Мисля, че я срещнах за първи път преди месеци в блог на някой от чуждестранните майстори-вълшебници, които обичам да чета (но не помня точно къде де).

Първите трима петима души, които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок най-късно до една година. Те няма да знаят какво е, но се задължават да продължат играта на свой ред, като направят същото нещо.

Много ми харесва самата идея. Надявам се, че това няма да откаже някои от вас да коментират въобще.

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)

На първи април получих неочакван мейл, с който екипът на предаването “Елегантно” на ТВ7 ме канеше да им отида на гости на живо и да правя някакви хубави неща от хартия.

Забавно е как едно съвсем обикновено хоби може да те вкара в неочаквани ситуации и да те срещне с неочаквани хора.

Днес (всъщност, вече “вчера”) отидох и си прекарах много приятно. Благодарение на Албена, Даниела и останалите от екипа на предаването, които си вършат работата професионално и без излишен стрес.

Радвам се, че отидох, защото иначе нямаше да срещна прекрасните хора от Малък Куклен Театър Слон.

Роза, Миро, Дани, Върбинка и Олег са толкова готини, че само може да съжалява човек, че предаването беше твърде кратко и не можа да покаже повече от нещата, които те правят заедно.

Обаче тази събота в Театър 199 те ще изнасят представлението “Котаракът в чизми” (от 11.30 сутринта, входът е само 4 лв.), и ако случайно не ви се спи ужасно много точно по това време, горещо ви препоръчвам да отидете. Аз със сигурност ще отида.

А ето ме и мен за малко в предаването:

(Превъртете направо на 36:45; двоен клик върху екрана на плеъра за full screen. Ако не се отваря видеото, трябва само да отидете на сайта на neterra.tv и да си свалите предаването от 03.04.2008)

P.S. Да, знам, че пръстите ми трепереха силно. Но те са нервни и по принцип често така си треперят, хирург от мен няма да стане.

Какво му трябва на човек с нервни пръсти…малко хартия и пет минути спокойствие.
Тези ангелчета започнах да ги правя някъде през ноември миналата година в офиса.
Неколцина колеги от предишната ми (вече) работа си имат по едно такова…да ги пази и да ги усмихва. О, и артишок си имат едно.

Обичам да припомням най-вече на себе си, че животът не е само работа. Въпросната купичка със звезди остана след мен в онзи офис. Същата, само че пълна догоре.

Тези звездички се правят адски лесно…ако много ви харесат, вижте как. Предупреждение: веднъж започнете ли, няма спиране.

Едно вълшебно момиче наскоро ми показа как се прави такова цвете.
Много, много ме радва:

Има и още за показване, но ще остане за друг път.

(а що се отнася до ангелчетата от хартия…вече двама души ми казват, че са виждали такива някъде другаде в София. Любопитна съм къде, ако някой се сеща, да каже.)

Всъщност този блог бе създаден заради тях, но някак така се получи, че едва сега ви ги представям.

Все исках да ги снимам по-добре, но така или иначе, този и следващите няколко постчета ще бъдат запазена територия само за моите малки приятели.

Някои от тях са създадени доста отдавна, сигурно вече са на около десетина години.

Тези са сред първите, които съм правила, като запален (по)читател на Тери Пратчет и Джош Кирби:

До Смърт и Багажа не стигнах, обаче…с първия не ми беше интересно да се заигравам, а втория – е, просто твърде много крачета.

Случайно попаднах на това филмче и много ми хареса.

Самата аз съм позабравила плетенето, а иначе наистина си е мания.

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.