molif | bg

Всъщност този блог бе създаден заради тях, но някак така се получи, че едва сега ви ги представям.

Все исках да ги снимам по-добре, но така или иначе, този и следващите няколко постчета ще бъдат запазена територия само за моите малки приятели.

Някои от тях са създадени доста отдавна, сигурно вече са на около десетина години.

Тези са сред първите, които съм правила, като запален (по)читател на Тери Пратчет и Джош Кирби:

До Смърт и Багажа не стигнах, обаче…с първия не ми беше интересно да се заигравам, а втория - е, просто твърде много крачета.

Случайно попаднах на това филмче и много ми хареса.

Самата аз съм позабравила плетенето, а иначе наистина си е мания.

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.

Като малка опитвах веднъж да правя свещи сама, с помощта на баща ми. Уви, не се получаваха много добре, защото все не успявах да направя качествен фитил, който гори добре.

От две години насам с Мишел си събираме остатъците от недогорели свещи (а те са доста, понеже обичаме светлината на свещи и май даваме повече пари за свещи, отколкото някои хора площат за ток месечно ;-)) и той все ми казваше, че някой ден ще ги претопим и ще си направим нови.

Миналата събота реших да опитам, и въоръжена с Google, намерих различни рецепти за приготвяне на фитил за свещи.
Естествено, нямах всичко необходимо и доста импровизирах, но сладкото е, че се получи добре.
Свещите станаха хубави и не само на външен вид. Най-голямата ни радост е, че фитилите са сполучливи и свещите горят по-добре от най-хубавите, които някога сме купували.

Ако решите да си правите сами свещите вкъщи, има много съвети в мрежата. Аз все пак ще си кажа как направихме нашите фитили:

1. Дебел памучен конец от кълбо за мильо;

5. Потапя се в разтопен восък и се пуска под течаща студена вода, за да се втвърди и остане прав.

Предполагам, че ако решите да опитате, правенето на свещи у дома ще ви хареса доста, също както на мен.
А и е хубаво, защото можете да използвате остатъците от свещи, вместо просто да ги изхвърляте.

Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме.

Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.

Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).

Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.

(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова.

2008-а е година на плъха и е първият знак от китайския зодиак.
Плъхчето е майстор в решаването на творчески проблеми и има богато въображение.
То е хиперактивно в работата, високо ценено заради своята находчивост и съобразителност.
Силно интуитивно е и е способно да придобива и запазва нещата, на които държи.

“Мишоци” са всички, родени през 1900, 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996 г.

Лично аз харесвам тези животинки. Толкова, че измайсторих един плюшен като подарък за Мишел:

Ето го още веднъж, в цял ръст

Надявам се, че 2008 ще бъде една късметлийска година.
В която нещата ще се получават добре, а няма да се провалят въпреки всички положени усилия.
Осем е любимото ми число - едно такова симпатично, завършено и балансирано - безкрайност и хармония.

Пожелавам си “щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат”*.

—————————
* Аркадий и Борис Стругацки, името на романа забравих (сетих се, “Пикник край пътя”).