molif | bg

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.

Като малка опитвах веднъж да правя свещи сама, с помощта на баща ми. Уви, не се получаваха много добре, защото все не успявах да направя качествен фитил, който гори добре.

От две години насам с Мишел си събираме остатъците от недогорели свещи (а те са доста, понеже обичаме светлината на свещи и май даваме повече пари за свещи, отколкото някои хора площат за ток месечно ;-)) и той все ми казваше, че някой ден ще ги претопим и ще си направим нови.

Миналата събота реших да опитам, и въоръжена с Google, намерих различни рецепти за приготвяне на фитил за свещи.
Естествено, нямах всичко необходимо и доста импровизирах, но сладкото е, че се получи добре.
Свещите станаха хубави и не само на външен вид. Най-голямата ни радост е, че фитилите са сполучливи и свещите горят по-добре от най-хубавите, които някога сме купували.

Ако решите да си правите сами свещите вкъщи, има много съвети в мрежата. Аз все пак ще си кажа как направихме нашите фитили:

1. Дебел памучен конец от кълбо за мильо;

5. Потапя се в разтопен восък и се пуска под течаща студена вода, за да се втвърди и остане прав.

Предполагам, че ако решите да опитате, правенето на свещи у дома ще ви хареса доста, също както на мен.
А и е хубаво, защото можете да използвате остатъците от свещи, вместо просто да ги изхвърляте.

Ето ги и моите меденки.
По рецепта, препоръчана от Блу.
За съжаление остана само снимката, меденките ги изядохме.

Два незабравими дни прекарах в кухнята на родния ми дом, с майка ми и баща ми, които се бяха превърнали в малки деца.
Часове наред се туткахме с боичките и с полепнали от захар ръце ги гледах как се караха кой коя сладка бил украсил и защо така, а не иначе. Беше…приказно. Домашно и коледно.
Тази Коледа баба ми отново ми липсва. Често мисля за нея, но по празници най-силно се усеща, че вече я няма.
Сладките щяха много да й харесат, сигурна съм.

Направих две дози, и по двете рецепти на Блу, всъщност, и въпреки всичко пак ми се сториха малко. (сигурно защото бяха адски вкусни).

Смятах да изпратя тази снимка вместо коледна картичка на познати и приятели, но понеже така и не стигнах до изпращането на картички, показвам ви я тук.

(за Георги Живанкин обаче съм запазила няколко - понеже си знам, че снимката няма как да го очарова.

2008-а е година на плъха и е първият знак от китайския зодиак.
Плъхчето е майстор в решаването на творчески проблеми и има богато въображение.
То е хиперактивно в работата, високо ценено заради своята находчивост и съобразителност.
Силно интуитивно е и е способно да придобива и запазва нещата, на които държи.

“Мишоци” са всички, родени през 1900, 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996 г.

Лично аз харесвам тези животинки. Толкова, че измайсторих един плюшен като подарък за Мишел:

Ето го още веднъж, в цял ръст

Надявам се, че 2008 ще бъде една късметлийска година.
В която нещата ще се получават добре, а няма да се провалят въпреки всички положени усилия.
Осем е любимото ми число - едно такова симпатично, завършено и балансирано - безкрайност и хармония.

Пожелавам си “щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат”*.

—————————
* Аркадий и Борис Стругацки, името на романа забравих (сетих се, “Пикник край пътя”).

Знаехте ли за това:

Angels-from-pasta

Чудесно е!

Тук вчера едно прекрасно момиче писа за това и качи снимка.

И после, аз харесах идеята толкова силно, че си наумих в най-скоро време да опитам да направя такива ангелчета.
Вечерта ми беше потиснато и за да се разсея, с Мишел се захванахме да си украсим къщичката за Коледа.

Тази година елхичката ни е изкуствена, остана подарък от двама добри американски приятели, които ни оставиха също така и торбичка с малко играчки за украсата й.
И най-неочаквано, на дъното на найлоновата торбичка, след като извадих гирляндите и останалите дреболии, намерих малък ангел, направен от макарони, също като този тук.

Беше се отчупила главичката и се наложи да я залепя, а и коронката е леко пострадала, но все пак, все пак - дойде при нас в същия ден, в който за първи път го видях! Ето го и него:

Толкова с т р а н н о съвпадение!
Щастливо, весело Анче съм сега:) Не е ли това магия?

Колко е хубаво да не си на работа в офиса във вторник!

Днес с Мишел си направихме един чудесен day off. Взехме Влади с нас и съвсем импровизирано се качихме за малко на Витоша, към “Златните мостове”.

Главната цел беше да си проветрим главите и да направим снежен човек.
Не беше лесно, като се има предвид, че снегът не беше нов и беше доста заледен, но в крайна сметка се получи едно особено животно, което според някои трябвало да е заек, според други - катерица, но в крайна сметка май е…котка.

Ето я и снежната котка:

Липсва ми връзката с природата. От седенето в офиса и между четири стени само ти става все по-тясно на душата. Препоръчвам на всички да бягат от време на време…дори и за няколко часа само, ей-къде е планината!

(Пък понеже майсторът много държеше да се види опашката на котката, която направи сам, прилагам снимков материал и за нея.)

опашката на снежната котка

Искаше ми се да кача и едни други снимки на снежни същества, от миналата зима, но твърде много ми се спи, така че…и това ще почака (както още толкова други неща).

Лека и пухкава нощ от мен.