molif | bg

“Бялото столче” всъщност съвсем не беше бяло отначало. Беше обикновено, старо столче, ожулено и неугледно. Не го снимах преди, затова ще ви го покажа само по време на и след “пълната му промяна”.

Подобни “проекти” са забавни, така че винаги увличат повече хора (на принципа “Том Сойер и оградата”).

Спомням си, че в Алианса седяхме на такива столчета, боядисани в пастелни цветове.

С помощта на бяла боя, декупажно лепило, подходящи мотиви от салфетки и добро желание, ето и резултата:

Имала съм и преди подобни столчета, но последното претърпя авария. Благодарение на едни добри приятели се сдобих с това и най-сетне получих възможността да го преправя така, както отдавна ми се щеше.

Всяка къща има нужда от малко столче като това. Удобно е, когато си обуваш обувките, замества ниска стълба в повечето ситуации, особено подходящо е, ако си имате и деца, за да си играят с него.

На мен ми харесва така, кара ме да се усмихвам всеки път, когато го погледна.

Едва ли е останал човек на земята, който да не е чувал за сурикатите, а навярно поне половината население на планетата е гледало епизоди от прочутата поредица на Animal Planet.

Преди известно време един приятел ме попита дали бих приела поръчка за фигурки от глина. Искаше да направи подарък на своя приятелка, която е голям любител на тези симпатични животинки.

Тъй като сурикатите живеят на големи семейства, условието беше фигурките да са повече от две.

В крайна сметка се получиха пет броя. Имам честта да ви ги представя:

Доколкото знам, получателят им е щастлив. Аз също, защото изработката им ми достави голямо удоволствие.

И двамата с Мишел харесваме светлината на свещите и къщата ни е пълна с различни свещници.
Някои от тях са купувани от нас или са ни подарък от приятели, а някои са от типа “направи-си-сам”:

Присетих се да ги снимам покрай поръчката от една приятелка да й направя няколко такива с различна картинка. Обезсмъртих и едни много красиви носни кърпички-подарък, тъй като ми се видя непростимо да се използват според първоначалното им предназначение…

Псевдо-декупажната техника, която им прилагам, изисква само буркан, лепило Ц-200, красиви салфетки и известно количество добро желание.

Вадя от шкафа всякакви неща, които съм пропуснала да покажа, като тези копчета от Cernit, които правих през лятото:

След като изкарах два различни грипни вируса (не свински), сега се опитвам да изляза от следболестната депресия по единствения начин, който познавам – чрез работа. Не е лесно, защото всъщност всяка клетка в мен крещи, че имам нужда от дълга и напоителна почивка.
Но докато стигна дотам да мога да си я позволя, ще се наложи да я заместя с много и различни задачи.
Една от тях е да се грижа този блог да получава повече внимание и грижа от моя страна – нещо, което не ми се удава с голям успех напоследък.
Все пак се оказа, че поне няколко човека се интересуват от него, тъй че, за да спрат да ме питат защо не пиша, ето, пиша.

Често виждам, че хора попадат на този сайт, търсейки как се работи с глина. Понякога ми пишат с молба за съвет – откъде и каква глина да си купят и т.н.
Наскоро отговорих пространно по темата на един човек и заради него, а също и заради други хора, на които би могло да е от полза, реших да препубликувам отговора си и тук.
Всичко, което знам за работата с глина, е от баща ми (просто има нюх, не е скулптор) и от моя личен опит.
С глината се забавлявам от години, понеже е материал, който позволява свобода при материализиране на фантазиите.
Има поне три популярни начина за работа с глина, които зависят от самата нея – дали е натурална, самосъхнеща (DAS глина) или полимерна (FIMO).

• DAS глината се продава в почти всяка книжарница – има я дори в магазин “Джъмбо” на бул. “България”. Два вида е – бяла и кафява.
  Удобството при нея е, че самичка съхне на въздух, бързо и простичко, като просто я оставяш и чакаш около 24 часа (понякога и по-малко, в зависимост от големината на предмета). Съхраняването е също лесно – тази глина се продава в пликче от фолио. Отваряте от единия край, отрязвате си парченце, колкото ви трябва, останалото завивате, лепвате парченце тиксо и си стои без проблем със седмици – важното е да не влиза въздух вътре. Единственото коварно е, че не позволява лесно слепяне на отделни части една към друга, т.е, по-добре е да се отнема от парчето глина, отколкото да се добавя.
• Натуралната глина най-лесно се намира на Женския пазар, отзад при грънците – около 25 ст. на топчица. С нея се работи по-трудно, защото иска печене при по-специални условия в голяма пещ, способна да развие много висока температура.
  Става и в домашна фурна, но рискът предметът да се напука си остава. Всичко зависи от температурата – добре е да се суши по-бавно, за да се изпарява влагата свободно.
  За съдове е необходима голяма здравина, заради което се използват големи керамични пещи, ала това в домашни условия е неприложимо. Съхранението на този вид глина (лично аз я предпочитам, макар че често имам ядове с изпичането) е възможно, ако се понамокри (но не твърде много) и се прибере увита в някакъв удобен плик или фолио на влажно място (но не в хладилник!).
• Полимерната глина (FIMO) е много интересна – казват, че от нея лесно се правят красиви бижута и е много приятна за работа. Не съм имала възможност досега да работя с нея, но имам огромно желание.
• Последен вариант, но не и по значение, е домашната “глина”.
  Ето няколко изключително полезни линка от блога на Крокотак, където е добре обяснено и показано как да си направите такава глина:

  Солено тесто

  От кухнята на мама

  Домашен пластилин

Цяла неделя прекарахме с Мишел, разглобявайки един стар Pentium 2.
Бях му пуснала мухата да направи фигурка на робот от компютърни чаркове.
Оставям на него удоволствието да преразкаже цялата ни семейна лудост, така че по-подробни снимки на неговото творение плюс описание на “конфигурацията” в детайли очаквайте на www.optimiced.com.
Роботчикът бе специален подарък за специален човек, на когото особено подхожда следното клипче:

Искрено се надявахме подаръкът да му хареса.

Вдъхновена от новите възможности за човъркане (а и исках да си пробвам и аз силите), огледах какво е останало от чарколяците и сглобих своя мини-версия, която стои вкъщи до монитора и ме гледа и в момента:

За сведение, върти се в главата и в талията на 180 градуса и е много дружелюбен.

Уикендът премина под знака на изборите + рождените дни на двама много близки приятели. Да ви кажа, много е досадно да сте се събрали за празник, а главната тема да е все политика, нооо… неизбежно е.
За компенсация харесах една идея от последните броеве на Papercraft Inspirations. Колегите от .net ме бяха абонирали още миналата година, като подарък за моя рожден ден.
Идеята доразвих и си припомних детството.
Та в събота рожденичката получи следната картичка:

Забавлявах се много, докато я правих.

Представях си, че ще й хареса, макар и далеч не съвършена – липсваха ми разни инструменти.

Исках да й напомни за игрите от нейното момичешко детство.

Какво получи рожденикът в неделя, ще ви кажа след малко.

Twitter изглежда като да е голям враг на блоговете… Вeче повечето хвърковати мисли, ценни и забавни линкове се появяват предимно там, но от друга страна, това намалява излишния “шум” в блоговете, и поне на теория би трябвало да означава, че в тях ще се увеличи смисленото авторско съдържание. Поне на теория.

Съвсем скоро се надявам да видите големи промени в molif.com – преди всичко във външния вид, но до известна степен и във функционалността, която отдавна ми се ще да подобря. Може би ще добавя и Twitter updates някъде, това съвсем не ми се струва лоша идея.

Наскоро попаднах (пак в Twitter) на връзка към анимация в YouTube. На пръв поглед – нищо необичайно – всеки от вас получава десетки такива линкове на ден, нали?
И аз също. Само че това беше дипломна работа на студент от колежа по дизайн и изкуства Ринглинг, Флорида. Където очевидно не учат случайни хора или може би преподавателите са изключителни, не зная.
Но следвайки свързаните с гореспоменатото видеоклипове, прекарах цялата сутрин, гледайки една след друга почти всички двуминутни анимации на студенти от този колеж. Повечето заслужават внимание, защото са наистина страхотни – направени с идея, с умение и мисъл. Някои от нещата са си на нивото на Pixar/Disney.

Признавам си обаче, че все още това, което най-силно ме впечатлява, не е чистата триизмерна анимация. Някак студена и отдалечена ми идва (не ми давайте за пример Шрек, а вижте по-скоро новия Сънчо, ако още не ви е попадало пред погледа това недоразумение).
Може би затова видеото, което най-много ми хареса, беше много различно – като използвани похвати и визуално внушение. Всичко в него радва, вижте го сами.

Авторката му се казва Линдзи Оливарес:

Anchored from lindsey olivares on Vimeo.

И тъй като YouTube стават все по-неприятни със забраните си към различни части на света, благодаря сърдечно на Линдзи, че бе така добра да качи видеото си и във Vimeo.

О, ето и още една прекрасна нейна анимация:

Винаги съм обичала пролетта, особено април и май месец. Уви, този път април беше доста болезнен за мен. Прекарах повече от половината от него в болка от дисковата херния, с която все още се боря, а май от години не успявам да се справя. Прави са хората да казват, че когато те боли нещо силно, за нищо друго не си в състояние да мислиш. Поне острият период премина и отново мога да мисля и за други неща.

Ето някакви дреболии, които си намирам по папките с рисунки:

А този приятел е само бърз и леко несръчен опит с таблет да прерисувам таралежчето от една любима книжка:

Владимир Сутеев е сред любимите ми художници-илюстратори. Сигурно мнозина от вас си спомнят тази прекрасна книжка:

Като малка разглеждах прекрасните му илюстрации десетки пъти отново и отново, но добре знаех, че не бих мога да ги измисля, а само горе-долу да ги прерисувам. Така се и учех да рисувам – с гледане, така и до днес търся вдъхновение някъде другаде, преди да измисля нещо свое.

Най-добрите илюстратори обаче имат свой, неподражаем стил на рисуване. Мечтая някой ден да имам стил, по който да ме разпознават. Дали?

———–
P.S. Мики, ако желаеш, може и ти да покажеш своите детски опити да прерисуваш същите илюстрации…

Работя и редактирам. Рисувам, спя и мечтая. Ровя из стари спомени, рисунки и мисли.
Намирам си неочаквани и забравени неща, като тези мои рисунки на зайчето Питър:

Съученичка ми донесе книжката на Биатрикс Потър когато бях вече в девети клас. Така за първи път разбрах за нея.
Има чудесен филм, и ако не сте го гледали, наваксайте си пропуснатото – “Мис Потър” ще ви разкаже повече, отколкото аз мога само с думи.
Влюбих се завинаги в нейните невероятни илюстрации и често опитвах да ги прерисувам.
Името й ми е близко и звучи приятно и заради асоциацията с глината и грънчарството.

Наскоро в един от любимите ми сайтове – “Нашето детство”, също се бяха сетили за нея. Хората там са прекрасни – събрали и продължават да събират парченцата от пъзела на детството на родените през седемдесетте.

Поизбърсахме колелата от прах, за първи път не бяха карани почти три месеца…
Уви, за да правиш каквото и да е, най-важното е да си здрав…