molif | bg

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)

На първи април получих неочакван мейл, с който екипът на предаването “Елегантно” на ТВ7 ме канеше да им отида на гости на живо и да правя някакви хубави неща от хартия.

Забавно е как едно съвсем обикновено хоби може да те вкара в неочаквани ситуации и да те срещне с неочаквани хора.

Днес (всъщност, вече “вчера”) отидох и си прекарах много приятно. Благодарение на Албена, Даниела и останалите от екипа на предаването, които си вършат работата професионално и без излишен стрес.

Радвам се, че отидох, защото иначе нямаше да срещна прекрасните хора от Малък Куклен Театър Слон.

Роза, Миро, Дани, Върбинка и Олег са толкова готини, че само може да съжалява човек, че предаването беше твърде кратко и не можа да покаже повече от нещата, които те правят заедно.

Обаче тази събота в Театър 199 те ще изнасят представлението “Котаракът в чизми” (от 11.30 сутринта, входът е само 4 лв.), и ако случайно не ви се спи ужасно много точно по това време, горещо ви препоръчвам да отидете. Аз със сигурност ще отида.

А ето ме и мен за малко в предаването:

(Превъртете направо на 36:45; двоен клик върху екрана на плеъра за full screen. Ако не се отваря видеото, трябва само да отидете на сайта на neterra.tv и да си свалите предаването от 03.04.2008)

P.S. Да, знам, че пръстите ми трепереха силно. Но те са нервни и по принцип често така си треперят, хирург от мен няма да стане.

Какво му трябва на човек с нервни пръсти…малко хартия и пет минути спокойствие.
Тези ангелчета започнах да ги правя някъде през ноември миналата година в офиса.
Неколцина колеги от предишната ми (вече) работа си имат по едно такова…да ги пази и да ги усмихва. О, и артишок си имат едно.

Обичам да припомням най-вече на себе си, че животът не е само работа. Въпросната купичка със звезди остана след мен в онзи офис. Същата, само че пълна догоре.

Тези звездички се правят адски лесно…ако много ви харесат, вижте как. Предупреждение: веднъж започнете ли, няма спиране.

Едно вълшебно момиче наскоро ми показа как се прави такова цвете.
Много, много ме радва:

Има и още за показване, но ще остане за друг път.

(а що се отнася до ангелчетата от хартия…вече двама души ми казват, че са виждали такива някъде другаде в София. Любопитна съм къде, ако някой се сеща, да каже.)

Всъщност този блог бе създаден заради тях, но някак така се получи, че едва сега ви ги представям.

Все исках да ги снимам по-добре, но така или иначе, този и следващите няколко постчета ще бъдат запазена територия само за моите малки приятели.

Някои от тях са създадени доста отдавна, сигурно вече са на около десетина години.

Тези са сред първите, които съм правила, като запален (по)читател на Тери Пратчет и Джош Кирби:

До Смърт и Багажа не стигнах, обаче…с първия не ми беше интересно да се заигравам, а втория - е, просто твърде много крачета.

Случайно попаднах на това филмче и много ми хареса.

Самата аз съм позабравила плетенето, а иначе наистина си е мания.

Нещо ме тегли напоследък към кулинарни забавления. Всъщност имаше конкретна причина в неделя да реша да правя отново меденки, само че причината отпадна и останаха меденките.

Може би не бяха толкова вкусни като предишните, но все пак си ги биваше. Дълго се чудих дали да ги украсявам изобщо и с какво, но после открих в дъното на хладилника малко течен шоколад, и понеже не беше много хубав така (някакво “Finetti”), разтопих го и украсих меденките с него.

Не е лоша идея, само друг път бих използвала някакъв наистина добър шоколад и то не течен.
За да може глазурата да стои твърда после, а не да се маже по пръстите.

Все пак са красиви, затова ги и показвам де.