molif | bg

Откакто кулинарните блогове наводниха мрежата, най-редовно се сблъсквам с изкусителни рецепти за мъфини (или къпкейкс, както май е модно да се наричат). В един момент реших и аз да видя как става тази работа.

Всъщност ги направих (с безценната помощ и инструментариум на Мики) преди близо месец, а поводът беше рожденият ден на моя татко.

Рецептата беше в известен смисъл импровизирана (не че това ще учуди някого!), така че ще ви спестя подробностите и ще ви оставя само снимките, за да ви напълнят очите.

Пък и кой е казал, че тортата за рожден ден трябва да бъде само една? На мен ми допада идеята за повече на брой и по-малки “тортички”, макар да е по-пипкаво, определено.

Най-важното е, че татко много ги хареса и ревниво си ги пазеше от набези на лакомници.

Уж проста работа, но не е съвсем така. За друг път вече знам по-добре и някои грешки определено ще избегна. Но важното е, че никой не им е търсил кусур – изядоха се с добро настроение и голямо желание!

Днес просто имах нужда да направя нещо вкусно и не чак толкова здравословно. Импровизирах изцяло, както често правя, без изобщо да зная какво правя.
И се получиха… котешки езичета. Не знам точно как, така че не ме питайте – знам само, че бяха адски вкусни.

Всъщност знам добре какво направих и какво сложих в купата – но никак не помня количествата.
Да видим дали това описание би помогнало на някого освен мен:

Две яйца, 4 пакетчета ванилия, половин буркан захар (на око), настърганата кора на един лимон, масло (колкото имаше останало – да речем, 50 грама), компенсиране на недостатъчното масло с олио (на око), бъркане с миксера и добавяне на брашно (колко, колко – ами толкова, колкото му трябваше, за да стане сместа готова за шприцоване).

Ако сте готови да рискувате, кажете после какъв е бил резултатът. Тук се получи отлично.

Поздравявам ви с една рисунка, направих я за Великден:

И ето що за яйца се получиха:

Пъдпъдъчите са ми слабост, за първи път боядисвам и от тях:

Червеното върху козунака ми е любимец – явно не му е достигнал калций нещо, защото по рождение си е силно набръчкан.

Чувствам се много уморена тези дни. Активни бяха за мен (дори хиперактивни на моменти), и понякога съжалявам, че не може всеки ден да е такъв. Толкова много неща бихме могли да направим, ако имахме повече енергия през цялото време…

Поредната кухненска импровизация се превърна в хита на момента – откакто за сефте замесих въпросното тесто, тези соленки не спират да мрънкат отново да бъдат направени (и изядени).

Рецептата е простичка: взимате каквото обичате брашно, но аз използвам бяло (количество – примерно 500 гр.), две лъжици ленено семе, лъжица сусам, пакетче ким, лъжичка сол, половин лъжичка захар, една суха мая, чаша с хладка вода (200 гр.) и филджанче олио. Замесвате си едно хубавичко, мекичко тесто, хвърляте му юнашки бой (както баба и мама са ме учили – поне сто удара, за да е послушно).

Ако имате време – покривате го с чиста кърпа (не с носната) и го оставяте на топло да втаса. Ако бързате – направо разточвате с точилката или с бутилката от снощното винце, изрязвате си кръгчета с чашата за вино и ги нареждате в намазаната с масло тавичка.
Отгоре слагате парченце сиренце, парченце кашкавал, а най-хубаво е, ако намерите и маслинки.
Ако ви домързи да изрежете две тави соленки, направете си малки питчици като тези, още по-вкусни са:

Печете нещо като 10-15 минути на 180-200 градуса, вадите от фурната и ги изчаквате малко да поизстинат. Най-добре се хрупат в компанията на добри приятели и добре охладена биричка.
(Подсказка: от същото тесто става и най-хубавата пица)

О, а за любителите на сладкото – препоръчвам от все сърце рецептата на Йоана за постни сладки със сусамов тахан – правя ги вече няколко пъти и толкова се харесват, че все не успявам да ги снимам.

Меденките за изминалата вече Коледа изглеждаха така:

Въпреки че бях уморена и кисела (а в такова състояние не е добра идея да се готви, уверявам ви), с помощта на добри приятели успях да си спретна сладките. Все пак не бяха ужасно лоши, щом се изядоха.

Блу ми донесе своята елха от меденки в навечерието на Нова Година. Очакваше се заедно да я украсим, но не стигнахме до това.
В крайна сметка ми я остави, вероятно с надеждата, че ще я украся добре и сама, което не се случи (както и сами можете да забележите).

Случи се обаче успешното й изяждане, въпреки зловещата украса. Блу, благодаря – беше адски вкусна елхичка, особено долните клони. Въпреки че самото посрещане на 2010-та се получи някак вяло, ти беше самият празничен дух – а тортата, о, тортата!

В заключение – търпението не беше сред силните ми страни през последните месеци на 2009-та. Имаше готвене, месене, точене, аромат на топли и вкусни неща се носеше от фурната, но имаше и гафове. Имаше и много нови неща от глина, рисунки и т.н., но не и желание да снимам и качвам тук. Идеи много, но ме спираше някакво нежелание да присъствам онлайн (което може и да сте забелязали).

Единствено с голямо удоволствие направих гениално простите, но красиви кутийки за бонбони и сладки, които видях при Дани от Крокотак (ето един отличен пример за човек, който се отнася сериозно към сайта си, не като мен!):

Още през октомври брат ми донесе дюли от вилата. Цялата къща замириса на есен и усетих отново мекото присъствие на баба ми. Някога тя неуморно измисляше всевъзможни вкусни приложения на дюлите (да не станат зян!), а аз й помагах.

Правехме компоти, сладка, искрящо на цвят червено пелте и сиропче за кашлица…
Сега за първи път правих конфитюр сама (в същия ден и Ирка е писала за дюлите и за своята баба – ама че съвпадение!).
Приятно ми беше да украсявам бурканчетата, докато конфитюрът още се вареше, та затова малко по-карамелен стана…

Преди месец пък някъде ми се прииска да направя нещо по-забавно и попаднах на чудесна идея – жабки от тесто.

Авторката е показала и други животни, но аз си харесах жабите.

Попрегорих ги, пък те се усмихват въпреки това. Страшно бяха вкусни и много развеселиха всички, които ги опитаха.

И последно, вчера за втори път правих кюфтенца от леща. За първи път опитах такива преди доста време в “Дон Домат” и веднага ми станаха любими. Много лесно се приготвят!

Понеже я пожелахте, ето я и рецептата за кюфтенцата от леща:

Продукти:
250 гр леща
2 яйца
чаша бяло брашно тип 500
малко черен пипер млян
сол, чубрица и босилек – на око и мерак

Приготвяне:
- Сварете лещата много добре (да стане на гъста каша).
- Понамачкайте я с блендер, пасатор или с кухненска лъжица с дупки (но не я правете съвсем гладка!).
- Омесете я със солта, черния пипер, чубрицата и едното яйце.
- Оформете си кюфтета с желаната големина и ги оваляйте едно след друго в брашно, второто яйце и галета (в тази последователност).
- Изпържете ги.
- Сервирайте ги с варени картофи и моркови, върху които сте поръсили запечен на сух тиган сусам и сте добавили печена белена червена чушка, нарязана на малки парченца.
- Изяжте ги и пишете дали са ви харесали. Рецептата е моя, просто така предположих, че се правят. Вие можете да импровизирате с подправките на воля.