Blog

Защо смятам конкурсите за лого и дизайн за вредна практика

Много често се появява по някоя и друга обява за конкурс – от малка или голяма фирма, която си търси човек за изработването на фирмено лого или сайт. По света отдавна са наясно, че тази практика е неефективна и губи време и ресурс на много хора, а често не носи желаните резултати и клиентът не е доволен.
Въпреки това у нас все още се практикува обявяването на конкурси и тъй като наскоро обсъждах темата с близка приятелка, която защити обратната позиция, ще изложа аргументите си тук:

Представете си, че ресторантът Х обявява конкурс за гала вечеря за 500 човека.

В конкурса могат да участват начинаещи готвачи (както и опитни). Всеки готвач трябва да приготви по 500 чинии от най-доброто ястие, което може.

След това специална комисия ще опита от всички ястия, и ще избере само един човек и неговите 500 чинии. Евентуално и ще му плати.

Храната на останалите готвачи ще бъде изхвърлена, и техният труд и вложени продукти няма да се заплатят, тъй като те са приели да участват в конкурса с условието, че само един от тях ще спечели (и ще му се плати), а останалите трябва да приготвят голямо количество храна, което ще отиде накрая на кофата.

Или пък някой си има рожден ден и организира “конкурс”: който желае, да му направи бутикова торта, но с условието, че може да плати само на един от всички майстори. Ами ако в крайна сметка не му хареса нито една от тортите? Защото при лого конкурсите и това се случва често.

Естествено, последният аргумент може да бъде “ама всички участвали ще придобият ценен опит!” Лесно е обаче да се приложи същата логика и към примера с конкурса в ресторанта: всички начинаещи готвачи ще придобият ценен опит, правейки най-добрите си блюда, но след това техният труд ще отиде на вятъра (продуктите и трудът им няма да бъдат заплатени, а храната им ще е изхвърлена). Но те също ще са вложили знания, умения, въображение, време и усилия. Няма значение, или?

И ако някой би ми възразил, че дизайнерът не изхвърля храната в кофата, образно казано, то ще добавя и друг пример:

Къщата ви се нуждае от пребоядисване. Обявявате конкурс за майстор-бояджия, на който се явяват 10 души. Всеки от тях боядисва със свои материали по един етаж, но ще бъде платено само на един от всичките – онзи, когото сте харесали най-много… и така нататък, примери могат да се дадат много. Според вас дали много бояджии ще се съгласят да работят при тези условия?

Не съм против конкурсите по принцип. Но има конкурси и конкурси. Този вид аз намирам за порочни. Смятам, че са вредни както за този, който ги организира, така и за всички участници. Какво мислите вие?

11 Comments

  1. Michel

    Много точно казано! :-)

    Или… Представете си, конкурс за автомонтьори:

    Трябва да се поправят двигателите на 50 автомобила. Всеки автомонтьор ще поправя само един двигател, като и трудът и резервните части ще са изцяло за негова сметка.

    Накрая, специална комисия ще оцени, кой майстор е поправил най-добре един двигател, и ще му се заплати само на него. Също така, освен ценен придобит опит, майсторът ще получи и ценни похвали от комисията.

    През това време, останалите 49 поправени автомобила ще се бракуват, а трудът на автомонтьорите ще отиде на вятъра.

    Сега, бих искал да видя, колко точно майстори ще се явят на подобен конкурс за поправка на коли! 😀 😀 😀

  2. Г.

    Не разбирам от конкурси и не познавам световните тенденции, но не виждам лощо в тях, докато не са безумни или манипулирани.
    Виждам тук по-скоро частен случай, обаче, отколкото масова практика и визирам първо примера с вечерята. Честно казано, не мислех, че конкурси с такъв мащаб, изискват физическо материализиране на крайния продукт. Би могло да се представят снимки на вече приготвяни торти, написани рецепти, препоръки. Естествено рискът, да не си опитал предварително ястието подлага и цялото мероприятието на потенциален провал.
    Както и да пуснеш майстори в къщата, без да знаеш какво точно се канят да и причинят. Смятам, че това би могло да се визуализира с компютър, рисунка или при технически по-назадничевите – с текст или в разговор. Примерно, за един конкурс за ремонт на къща или строеж на метростанция е не само нецелесъобразно, но също смятам за меко казано глупаво да се пилеят средства за строеж на N на брой станции или постройки, особено за сметка на участниците.
    За авто конкурса мисля, че същият може да бъде проведен в пет поредни дни, където върху една кола, по десет души на ден, ще демонсртират умението си да разглобяват и сглобяват двигател. Редно е фирмата да предостави и автомобила и резервните части.
    Мисля си, че за да се реализира, човек не трябва да пести енергия, време и средства. Ако е добър в това, което прави, рано или късно те ще му се възвърнат. Средствата де, времето и енергията са на добра воля.

  3. nixonixo

    Напълно си права, Ани.
    Има и други примери за подобна практика, съвсем реални:
    “Фирмата Х организира фото-конкурс. Победителят в конкурса няма да получи предметна или парична награда, но за сметка на това снимката му ще се отпечата на огромен билборд и ще рекламира… Фирмата Х.”
    Някой ще каже “е, голяма работа, едно е да работиш часове/дни по едно лого, друго е да щракнеш набързо една снимка”. Има обаче много фотографи, които инвестират немалко време и средства, за да отидат то точното място в точното време, за да направят перфектният кадър.
    Много често такова обезценяване на труда, прикрито под мотото “за чест и за слава”, е насочено към творци – аматьори и любители – които все още не са се научили да ценят труда си. А трябва да е точно обратното – творците да научат другите да ценят труда им, не само с потупване по рамото.

  4. Ani

    Г., много благодаря, че се отби в позабравения ми блог, моля те, прочети коментара и на nixonixo, може би ще разбереш какво съм искала да илюстрирам с горните измислени примери…

  5. Ani

    nixonixo, съгласна съм с теб. И наистина смятам, че такива конкурси са излишни и вредят както на участниците, така и на организаторите. Не са добра практика и е добре да се избягват.

  6. Michel

    …не мислех, че конкурси с такъв мащаб, изискват физическо материализиране на крайния продукт. Би могло да се представят снимки на вече приготвяни торти, написани рецепти, препоръки. Естествено рискът, да не си опитал предварително ястието подлага и цялото мероприятието на потенциален провал…

    —Дали правиш торти или логота по поръчка, няма голяма разлика. Използват се време, креативност, сили, както и продукти.

    Конкурс за торти или ястия, в който ще участват 100 готвачи, и трябва всеки да приготви нещо, и после комисия ще опита и оцени всички произведения, и ще избере само едно ястие, а останалите ще бъдат изхвърлени…

    …е съвсем същото, както конкурс за изработка на лого, в който ще участват 100 дизайнери, ще трябва да изработят сто различни логота, и след това ще бъде използвано само едно лого, а останалите ще отидат “на вятъра”.

    Няма как да представиш на конкурса “снимка на ястието” (или “снимка на логото”), защото трябва да направиш самото ястие, или да измислиш и изработиш логото. При всички случаи ще бъдат отделени време, пари и усилия.

    Мисля си, че за да се реализира, човек не трябва да пести енергия, време и средства. Ако е добър в това, което прави, рано или късно те ще му се възвърнат. Средствата де, времето и енергията са на добра воля.

    —Разбира се! Прекрасно е всъщност човек да не пести време и енергия, за да се реализира!

    Мисълта ми е, обаче… Че вместо да се обявява “конкурс за лого” и 10 или 20 или 100 човека да се опитат да направят различни логота, може да се намери един добър дизайнер, който да свърши работата pro bono (или за малко пари). Така хем организацията ще си има хубаво лого, хем ще бъдат инвестирани времето и усилията само на един човек!

    А иначе ще бъдат похабени усилията на много повече хора… като накрая ползата ще е близка до нулевата, тъй като трудът им ще е отишъл на вятъра (освен на един човек, чието лого ще бъде одобрено). Защо да губим времето на 10 или 100 човека, когато само един дизайнер може да изработи логото, и то добре?…

  7. Г.

    Благодаря, Ани,
    тогава не съм успял да усетя диалога и метафорите и не защото културата ми на коментиране не е голяма, а защото времето за размисъл бе малко. И все пак желанието да споделя мнение бе по-настъпателно пред способността да разсъждавам на прима виста.
    Благодаря, @nixonixo и @Michel, за разясненията. Не е труд на вятъра.

  8. Никсън

    Здрасти Ани, радвам се че намираш време да постваш тавика интересни беседи и дори без да искаш си направила свой собствен мини Парламент в сайта си! :-)
    Остосно дискутираната темата, аз лично съм на същото мнение както това на Michel и съм против създаването на такива конкурси. Човек обаче, ако се замисли, всъщност каква е ползава от всички тези групови конкурси, в един миг може да си спомни, че на времето (в не чак толкова далечното ни детство) се правиха едни групови организации на държави за СОЦ-а, инициирани от Людмила Живкова, наречена “Асамблея” или “Знаме на мира” под егидата на ЮНЕСКО, като техен символ бяха, а може би и все още са “Камбаните” в гр. София.
    Защо го споменавам всичко това? Просто искам да обърна внимание на факта, че както тогава, така и сега знанието и умението да придобиеш опит, познания, дори самочувствие и ловкост във дадена дейсност, професия или каквото и да било, може много по-лесно да бъде постигнато, когато има колективност в работата по дадена специалност или тема. Защото какво всички знаем споделянето на опита и знанията са от голямо значение за всеки човек не зависимо от цената която трябва да се заплати. Надявам се да бъда правилно разбран. И от тази моя теза пък произлива обратното твърдение, че конкурси с такъв мащаб в последствие, могат да доведат до създаването и изграждането на по-добри и по-уверени в своите сили и умения професионалисти, които в утрешния ден ще погледнат на работата и живота по друг начин, “наречен положителе” който начин би могъл да му даде по-добър старт и да го отдеве до някакъв успех в живота. В реда на тези мисли си мисля, че освен положителният принус към даденият човек, като професионалист, дадената асоциация или фирмата органицатор на конкурсите също има голяма полза от цялата тази инициатива от страна на участниците, най-малкото е че от подебителя ще вземат даденото твореине на много по-ниска цена от колкото, от някой професионалист, който може би няма да направи нещо фрапантно и уникално, непостижимо от други го.
    Това е моето виждане относно темата и се надявам, че чрез своите разсъждения не съм засегнал някой с нещо и/или ако съм, моля да бъда извинен.

  9. Ani

    Ники, всеки има своето виждане и говори от личния си опит. Моето мнение е такова, а всеки има право на свое и аз уважавам това. Благодаря, че се отби. :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *