molif | bg

Мнозина са ме питали защо правя това. Странен въпрос, по мое мнение. Навярно мога да измисля куп причини, но най-важната е една – защото ми харесва. Замисляйки се повече над въпроса, историята на Петъчния заек е опит да се погледнем отстрани и да се надсмеем над страховете си. Страхът е основен, макар и често добре прикрит мотив във всичко, което правим, а открай време живеем с безбройните му измерения.

Списъкът с фобиите наистина е много дълъг и в него присъстват толкова нелепи на пръв поглед страхове, че за повечето хора сигурно звучат като измислени. Уви, едва ли е точно така. Днешният човек е принуден да се изправя пред невъобразими предизвикателства в своя живот – не само такива, свързани с физическото му оцеляване, но и такива, които подлагат на изпитание преди всичко психиката му.

Когато човек е уплашен, той не разсъждава трезво и често взима погрешни решения. Страхът от нещо може да бъде съвсем реален и да служи като предпазен клапан срещу поемането на ненужни рискове (например страхът от високо), но може да бъде и просто щит, малък форт, в който избираме да се скрием, когато не можем да се справим с нещо (пример: страхът от обвързване).

Казват, че няма човек, който да не се страхува от нищо. Според баща ми има тънка разлика между това човек да бъде смел и да бъде храбър. Всеки глупец може да бъде сметнат за смелчага, ако е готов да тръгне напред, без да се интересува какво ще стане. Истински храбрият човек обаче е наясно каква опасност го очаква, и все пак се осмелява да се изправи срещу страховете си.

Това, което ни прави повече хора, е именно способността да се погледнем честно в очи и да постъпваме така, както ни диктуват честта и сърцето, а не страховете ни. Да се научим да ги превъзмогваме е важна част от пътя ни на земята.

Невинаги можем да различим “полезните” страхове – онези, които ни предпазват от грешки, от “вредните” – онези, които ограничават възможностите ни и ни правят малки и незначителни.

Петъчният заек се опитва вече цяла година да ни покаже, че страховете често са като сенките на стената – изглеждат огромни в мрака на заблудите, с които избираме да живеем, но на светло често се оказва, че просто не съществуват. Когато се страхуваме от нещо, не ни е никак забавно. Затова се стараех да направя тези илюстрации забавни и смешни.

Знам, че някои от фобиите на Зайо ви се струваха такива, а това е добър признак. Ако можем да се смеем на чуждите страхове, може би ще се научим да се надсмиваме и над собствените си. А смехът е най-силното оръжие срещу страха.

Пожелавам ви да живеете с по-малко страхове и с повече радост. Исках да ви попитам и дали искате тази серия да продължи, но всъщност това няма чак толкова голямо значение. Вероятно ще продължи поне дотогава, докато продължава да доставя удоволствие и на самата мен да го рисувам. Вече можете да разгледате и архив с всички досегашни епизоди от поредицата.

Весело посрещане на новата година!

До следващия петък.

50. Dipsophobia — Страх от пиене и напиване.

Тази година нарисувах две картички. Едната се случи по поръчка на добра приятелка. Получи се това:

Втората си нарисувах по моя инициатива. Явно имам да казвам нещо не само на читателите си в блога на BB-Team, но и на самата себе си:

Пожелавам ви хубави празници и още по-хубава година – дано намирате достатъчно време, желание и енергия през 2011 за всичко, което си струва да бъде направено!

Няколко неща, които исках да ви покажа, преди да се втурнете да отваряте шампанското и да мечтаете за нови подвизи през 2011-а:

Тази година много исках да има повече сладки за повече хора, като тайно се надявах, че така ще останат и за нас вкъщи (но уви – добре че бракувах няколко по време на приготвянето…). Все пак ето ги, около 200 броя, всяка една украсена ръчно:

Случиха се със специалната помощ на две добри приятелки, едната от които помогна с покритието на сладките, а другата – в изпичането им тава след тава. Благодаря! Имах две формички, които уж са за мечета, но всъщност (логично) станаха на прасета:

После пък видях на една витрина малки звезди, съшити от парченца плат, и реших да направя нещо подобно, макар че при мен излезе съвсем различно:

И понеже явно и това не ми беше достатъчно, за да засиля усещането за празник, добавих към всеки коледен подарък, освен малко сладки, и по една мека украса за елхата:

Дано сте имали хубави коледни празници. Аз се постарах, колкото можах.

49. Gerontophobia — Фобия към старци и страх от остаряване.

Горкият Зайо! Толкова е досадно! Всяка година Дядо Коледа остава все на същата възраст, но не и той. Само като си помисли как му се радваха всички, когато беше малко, пухкаво зайче…

48. Cryophobia — Страх от голям студ, лед или измръзване. Подобни: Psychrophobia, Cheimaphobia и Cheimatophobia – страх от студ.

Kак знам при вас как е, но при мен температурите са такива, че нямаше начин да не захвана да илюстрирам точно този страх…

Ако някой ме попита с какво се занимавам през последните седмици, с лекота ще му отвърна: със свинщини. Наистина, имам доста работа, толкова, че не успявам да докладвам редовно в блога вече месеци наред за всяка малка и голяма дивотия, която успявам да свърша.

Но покрай работата (която иначе много си обичам), както и покрай разни семейни грижи банджо прасетата, за които вече споменавах наскоро, се превърнаха в обичайно занимание за справяне със стреса.

Много ще се радвам на всеки, който прихване от тази “болест”, така ще си правим компания. Засега дружинката сме аз, Никсо и Мишел.

Тук засега ще кача само последната картинка, която май ми е любимата:

На самия сайт с всичките над 500 илюстрации можете да видите “кочинката” ми с около 16 прасета, а също и да ги следите, защото няма съмнение, че числото им ще се увеличава.

47. Hylophobia — Страх от гора.

Подобни страхове: Nyctohlophobia – Страх от тъмни гористи местности, от гора през нощта; Xylophobia – страх от дървета и гори.

46. Athazagoraphobia — Страхът да не бъдеш забравен или пренебрегнат.

Притесни се животинчето – като видя, че го предпочитате рисувано другояче. Предизвиквам ви да произнесете името на тази фобия на глас. Идиотски звучи, нали?