Blog

По въпроса за читанките и четящите…

Когато наоколо започне да става все по-шумно, сякаш изпитвам желание единствено да замълча. За “Моята библиотека” вече се каза и изписа немалко, но във връзка с поканата да взема участие в тази анкета, реших и аз да добавя няколко думи:

  • Някога такива хора щяха да наричат не “организирани престъпници”, а будители. Във времето, когато всички обвиняват новите технологии за това, че хората четат книги все по-малко, е парадокс да се опитваш да им пречиш, ако искат да го правят. 🙂
  • Ако пишеш книга единствено с мисълта за печалбата, която тя ще ти донесе, не си писател. Книга се пише, когато имаш какво да кажеш и искаш то да стигне до хората.
  • Съюзът на преводачите (чието име се чу редом с издателите, поискали уж проверката на онлайн библиотеката), в желанието си да се чуе, че още (някак) съществува, става смешен. Преводачите получават хонорар само веднъж и нито едно следващо издание на преведена от тях книга не им носи допълнителен хонорар. Щеше да има истинска полза от СПБ, ако се бореха за защитни минимуми в заплащането и не се налагаше преводачите да работят за кой колкото им подхвърли. Оправданието за невъзможността на това, разбира се, е… пазарната икономика.
  • Не може да се говори за “милиони” загуби от четенето на книги в електронен формат. Да трупам книги у дома ми е излишно. Единици са онези, които държа да притежавам само за себе си. Все още купувам книги, но най-вече когато искам да направя подарък на някого. И не би ми хрумнало да го направя, като му кажа: “Ето ти линк, свали си подаръка оттам”.
  • Както с игричките с “ограничаването на свободата на словото” по времето, когато медиите си подхвърляха името на Мишел, така и сега с Читанката очевидно се създава изкуствен проблем, за да се отклони фокуса на общественото внимание от други, много по-значими проблеми. На някой винаги му е удобно да заслепява народа, за да не вижда накъде го водят…
  • Paper monsters

    2 Comments

    1. ejjjik

      Ани, благодаря ти за споделеното отношение! Според мен не трябва да си мълчим! Направо се втрещявам какви неща научавам от анкетираните!

      Цитирам дословно отговор: “Работата на преводачите е оценявана драматично ниско – не може превод на “Вълните” на Вирджиния Улф от страна на конгениалната Иглика Василева да бъде оценяван по пет лева на страница.”

      И още: “Типично нарушение е кандидатстването по европейска програма за финансиране на превода; институцията-донор отпуска хонорар по европейски стандарти – около 22 лева, – а издателството прибира за себе си разликата до ниския местен стандарт от 6-7 лева на страница. Напоследък тази практика е достигнала още по-абсурдния вариант да се изисква от преводача подписване на предварителен договор, че ще даде разликата на издателя, след като европейската институция му преведе парите по сметка.”

    Leave a Reply

    Your email address will not be published. Required fields are marked *