Имението на сурикатите
Едва ли е останал човек на земята, който да не е чувал за сурикатите, а навярно поне половината население на планетата е гледало епизоди от прочутата поредица на Animal Planet.
Преди известно време един приятел ме попита дали бих приела поръчка за фигурки от глина. Искаше да направи подарък на своя приятелка, която е голям любител на тези симпатични животинки.
Тъй като сурикатите живеят на големи семейства, условието беше фигурките да са повече от две.
В крайна сметка се получиха пет броя. Имам честта да ви ги представя:
Доколкото знам, получателят им е щастлив. Аз също, защото изработката им ми достави голямо удоволствие. 
1 April 5th, 2010 в 12:36
оооооооххх, УНИКАЛНИ! имам чувството, че всеки момент ще защъкат наоколо
2 April 5th, 2010 в 14:19
Сладурчета, много са яки.
Браво на теб, Ани.
Човек е най-удовлетворен от работата си, когато може да докосне резултата. 
3 April 5th, 2010 в 17:30
страхотни са! просто ми се прииска да запея хакуна-матата! ;-D
4 April 5th, 2010 в 17:48
Невероятни! Много красиви! И верно, ей-сега ще защъкат наоколо!
5 April 5th, 2010 в 18:19
джис-то-ки!
интересно – на снимките ми изглеждат по-добре преди да ги лакираш. нинам що така.
6 April 5th, 2010 в 18:23
http://corriecanuck.files.wordpress.com/2009/03/meerkats.jpg
забравих да питам – тия можеш ли да ги направиш? ще си платя колкото кажеш, за един подарък ми трябват, ама ако може да са четирима, че ние..
оппа
7 April 5th, 2010 в 19:28
Бате, ще видя какво мога да направя по въпроса. За лакирането си съвсем прав, но не може без него – то ги запазва по-добре. На живо изглеждат окей, но да се снимат толкова скоро след лакирането е кауза пердута.
А иначе точно тази снимка гледах за седналото сурикатче, и всъщност първоначално имаше точно такава опашка, но съдбата се намеси несправедливо и грубо му я отне…
За плащането – при мен нещата не стават така, що се отнася до глинените фигурки. Който поръчва, сам решава колко да ми плати. Така и двете страни са доволни.
8 April 5th, 2010 в 21:22
Браво Ани страхотна изработка
9 April 6th, 2010 в 10:12
Великолепни! Генийче си ми ти. Невероятни са!
10 April 6th, 2010 в 15:12
О, Ани, страхотни са!!!! Очите ми останаха!!! Наистина като живи! И на мен ми харесва повече снимката без лака, но на живо е друго…
Пък и много забавни са тези животни! Видях една огромна фамилия в Miami Metro Zoo и стоях половин час да ги гледам
Вие карате ли колела вече? Може да се видим скоро в някой парк или другаде, че имаш книжка у мен, пък и аз ти бях намислила една…
11 April 6th, 2010 в 15:37
Привет, Бистре! Да, караме (само да не вали толкова, както сега). Ще се радваме да те видим скоро.
За лака пак да кажа – ако имаше как да мина без него, винаги бих предпочела, но опитът ми казва, че е необходим, за да ги запази (а и за да може безопасно да се избъсват и измиват от прах, например). След време не блести толкова и става съвсем окей обаче.
12 April 7th, 2010 в 11:17
Всъщност, понеже имам “insider information”, че готвиш втора серия от същите прекрасни сурикати… Дали не приемаш още поръчки?
Толкова са красиви!
13 April 7th, 2010 в 23:20
[...] сладоледена торта. Не мислех, че ще мога да направя още сурикати. Но когато единственият ти брат те гледа с ей-такива [...]
14 April 14th, 2010 в 13:43
[...] Преди на около месец (на пети март, ако трябва да съм точен), Никсо и Ани си направиха една creative evening с глиномоделиране. Никсо направи от глина един много красив свещник (@nixonixo: чакаме да публикуваш снимки!), а Ани завърши своята първа серия сурикати… [...]
15 August 8th, 2010 в 21:09
Невероятни са! Смятам и аз да опитам, само трябва да си купя глина (:
16 August 10th, 2010 в 14:19
[...] знам, че и те, също като сурикатите, изглеждат несравнимо по-добре преди финалното [...]