molif | bg

11. Pocrescophobia – Страх от наддаване на тегло (синоними: Pocresophobia и Obesophobia).

“Градовете са като хората – имат свое лице, своя история, свой характер и свой живот. Само че те растат, променят се, без да остаряват. Такава е историята и на нашия столичен град…” (Петър Мирчев)

А този откъс е специален поздрав към Блу:

“…Лазар Трифонович от Земун купил виднята от един турчин и направи на нейно място бирария и градина. Той беше дошел в България с 1 000 000 дуката. Един ден син му Павел намерил в Конювица негръмнала бомба и почнал да я чука. Бомбата гръмнала и го убила. Той е закопан в днешното Павлово. Оттогава и тази местност почна да се нарича Павлово.”

За съществуването на тази чудесна книга разбрах от блога на Стара София. Книгата е интересна и я препоръчвам на всеки, роден или живеещ в София. Изпитах дори леко недоволство от това, че е твърде кратка – искаше ми се да прочета много, много повече.

Предполагам, че все още са останали бройки в Столична библиотека, но бих искала да внеса нужната поправка: книгата се подарява, но срещу усмивка, добра дума, и защо не – по едно цвете за дамите, които са работили за създаването й?

Благодаря за чудесния подарък!

10. Topophobia – Страх от определени места или ситуации, например сценична треска.

UPDATE (@14:05): За любопитните, ето още един вариант… със скрита хитринка!

9. Gymnophobia – Страх от голота. Синоним: nudophobia.

Облаците ни правят подарък

Разпилени бисери

Като кристални кълба

Прекрасните деца на глухарчето

Той знае какво е да ти е криво и нищо, ама нищичко да не ти върви…

Първоначално го нарисувах на хартия, после го сканирах, оттам към Fireworks, където го превърнах във вектори, после малко редакция и… това е крайният резултат!

Ако ви е симпатичен, можете да си го свалите като картинка за десктоп.

DOWNLOADS:

1.6:1 (16:10) | download: 2560×1600, 1920×1200, 1680×1050, 1440×900, 1280×800, 1024×640

1.33:1 (4:3) | download: 1600×1200, 1400×1050, 1280×960, 1152×864, 1024×768

1.6:1 (16:10) | download: 2560×1600, 1920×1200, 1680×1050, 1440×900, 1280×800, 1024×640

1.33:1 (4:3) | download: 1600×1200, 1400×1050, 1280×960, 1152×864, 1024×768

(Както винаги, картинките са под CC-NC-ND лиценз.)

8. Cyclophobia – Cyclophobia – Страх от велосипеди.

P.S. С личен поздрав към едно друго зайче и с пожелание да обикне истински велосипедите. Искрено ми е мъчно за всеки, който никога не е изпитвал удоволствието от карането на колело и не е разговарял с ветровете за свободата и пътищата към нея.

Поредната кухненска импровизация се превърна в хита на момента – откакто за сефте замесих въпросното тесто, тези соленки не спират да мрънкат отново да бъдат направени (и изядени).

Рецептата е простичка: взимате каквото обичате брашно, но аз използвам бяло (количество – примерно 500 гр.), две лъжици ленено семе, лъжица сусам, пакетче ким, лъжичка сол, половин лъжичка захар, една суха мая, чаша с хладка вода (200 гр.) и филджанче олио. Замесвате си едно хубавичко, мекичко тесто, хвърляте му юнашки бой (както баба и мама са ме учили – поне сто удара, за да е послушно).

Ако имате време – покривате го с чиста кърпа (не с носната) и го оставяте на топло да втаса. Ако бързате – направо разточвате с точилката или с бутилката от снощното винце, изрязвате си кръгчета с чашата за вино и ги нареждате в намазаната с масло тавичка.
Отгоре слагате парченце сиренце, парченце кашкавал, а най-хубаво е, ако намерите и маслинки.
Ако ви домързи да изрежете две тави соленки, направете си малки питчици като тези, още по-вкусни са:

Печете нещо като 10-15 минути на 180-200 градуса, вадите от фурната и ги изчаквате малко да поизстинат. Най-добре се хрупат в компанията на добри приятели и добре охладена биричка.
(Подсказка: от същото тесто става и най-хубавата пица)

О, а за любителите на сладкото – препоръчвам от все сърце рецептата на Йоана за постни сладки със сусамов тахан – правя ги вече няколко пъти и толкова се харесват, че все не успявам да ги снимам.