molif | bg

3. Bibliophobia – Страх от книги.

———–
R.I.P., J.D. Salinger.
Благодаря ти за деветте истории и за семейство Глас.

… и двете са редактирани от мен.
Благодарение на Естер от издателство Векста, в Хеликон и в Пингвините можете да намерите две интересни четива:

1. “Целебни приказки” на Юдит Сабо

Книгата е представена от авторката си по следния начин:

“Първата част на книгата пренася читателя в царството на целебните приказки. В онова царство, което днешният човек почти напълно е забравил, но без което животът му не може да бъде пълноценен. Тези приказки предлагат ключ към душевните ни болки, рани или загуби, като незабелязано задвижват процесите на вътрешно оздравяване.

Целта на книгата е да докосне и пробуди една отдавна заспала част в нас, която носи в себе си познанието за нашата цялостност и подхранва като неизчерпаем извор Рая в душите ни.”

Лично на мен самите приказки не ми оказват точно този ефект, но вярвам, че има хора, които ще я оценят високо, особено ако тези приказки им попаднат в правилния момент и настроение..

2. “Обогатяващо живота образование” – Маршал Розенберг

Подзаглавието на тази книга е “Учене и преподаване в партньорство и от сърце”. Дори да не се интересувате силно от психология, предполагам, че всеки би искал да може да подобри комуникацията си – с познати и непознати, във всякаква ситуация. Въпреки че мнозина смятат, че въпросната книга би била най-добре приета в сферата на образованието – от преподаватели и обучители, аз се надявам тя да стигне до повече хора, на всякаква възраст и с различни професии. Идеята за ненасилствената комуникация (която Маршал Розенберг развива в предишната си издадена у нас книга – “Общуване без агресия”), тук е отнесена предимно към образованието — но образованието като учене през целия живот, като нещо, което цели да обогати живота и да подобри общуването ни, а не като непрекъснато състезание “кой-е-по-добър”. Докато я четях, не спирах да мисля, че тази идея е утопия, до такава степен тя се разминава с действителността. Но дори да е така, струва си да се замислим какво можем и искаме да променим.

За мен беше удоволствие да работя над тези две книги, а за красивата корица на втората се погрижи Мишел.

Ако искате да научите повече за метода на ННК (Ненасилствената комуникация), посетете сайта на Фондация “Същност”, те организират периодично специализирани семинари по темата, наречени “Танцът на
Жирафа”.

————————
Във връзка с втората книга (към която май стана ясно, че съм по-силно пристрастна), колко от вас имат предимно хубави и колко – по-скоро травмиращи спомени от детската градина, училище и университета?

2. Asymmetriphobia – Страх от асиметрични неща.

1. Achluophobia – страх от тъмното.

Започвам нова рубрика – страхове в картинки.
Всеки петък този пухкав страхопъзльо ще ви илюстрира някоя от многобройните си фобии.

Меденките за изминалата вече Коледа изглеждаха така:

Въпреки че бях уморена и кисела (а в такова състояние не е добра идея да се готви, уверявам ви), с помощта на добри приятели успях да си спретна сладките. Все пак не бяха ужасно лоши, щом се изядоха.

Блу ми донесе своята елха от меденки в навечерието на Нова Година. Очакваше се заедно да я украсим, но не стигнахме до това.
В крайна сметка ми я остави, вероятно с надеждата, че ще я украся добре и сама, което не се случи (както и сами можете да забележите).

Случи се обаче успешното й изяждане, въпреки зловещата украса. Блу, благодаря – беше адски вкусна елхичка, особено долните клони. Въпреки че самото посрещане на 2010-та се получи някак вяло, ти беше самият празничен дух – а тортата, о, тортата!

В заключение – търпението не беше сред силните ми страни през последните месеци на 2009-та. Имаше готвене, месене, точене, аромат на топли и вкусни неща се носеше от фурната, но имаше и гафове. Имаше и много нови неща от глина, рисунки и т.н., но не и желание да снимам и качвам тук. Идеи много, но ме спираше някакво нежелание да присъствам онлайн (което може и да сте забелязали).

Единствено с голямо удоволствие направих гениално простите, но красиви кутийки за бонбони и сладки, които видях при Дани от Крокотак (ето един отличен пример за човек, който се отнася сериозно към сайта си, не като мен!):