molif | bg

От дълго време насам възнамерявам да направя при мен секция с картинки за десктоп за свободно сваляне. Уви, както всички добре знаем, на обущаря децата обикновено ходят боси.
С мен също винаги става така: безкрайно по-лесно ми е да свърша първо нещо, което съм обещала на други, отколкото което и да е от нещата, които съм обещала на себе си.
В случая не съжалявам, че отново стана така, дори напротив.
Нарисувах коледна картичка за BB-Team, която после заедно с още две илюстрации решихме да пуснем като уолпейпъри.

Ето ги и трите:

BB-Team поддържа Дядо Коледа в добра форма ):

Снежните човеци и те се вдъхновиха от статиите в BB-Team:

А вашето куче храни ли се здравословно?

Ако ви харесва някоя от тях, можете да си я свалите от този линк.
BB-Team са чудесни хора и добри приятели, а да се рисува за тях е голямо удоволствие.

Моето пожелание към всичките ми приятели – знайни и незнайни, е да не спират да мечтаят, да вярват и да се надяват, че най-хубавото тепърва им предстои. Когато вложите цялата си добра енергия в някаква ясна цел, просто няма начин рано или късно да не постигнете резултатите, които искате.

Хубаво е от време на време да проверява човек какво с лекота е прибрал в джобчетата на браузъра си.
Намерих си две хубави местенца, свързани с музика – едното е доста интересно организирано като търсене, вижте сами: findyourtracks.
Второто (stereomood) ми е любимо – избирате в какво настроение сте и ето ви и списък с подходящи песни. Особено помага в случаите, когато не сте сигурни какво точно ви се слуша…

Както обикновено напоследък, музата ми за нещоправене е капризна и обърната навътре. Не е като да нямам какво да споделя, но първо трябва да се справя с личните си демони. Щом ги вържа, обещавам да се върна.

Edit: Ок, понеже знам, че ще получа поне три недоволни коментара, които ще ме упрекнат за липсата на коледен дух, ето нещо по темата от миналата година, което също не е показвано досега тук:

И да се усмихвате повече, ей!

Обещах на Летящата калинка да съдействам за популяризирането на глобалната кампания на SOS Kinderdorf – SOS!Childhood.
Ужасно се забавих да го сторя, но искам да се поправя.

На глобалния сайт на SOS хора от цял свят изразяват подкрепата си за децата в целия свят, като може да се види колко хора са дали подкрепата си от всяка страна. Към началото на ноември месец на световния сайт soschildhood.org имаше набрани 2337 души. От тях 106 – от България. Не зная колко са в момента, но зная, че целта е 1000 българи, които подкрепят каузата.

Това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Това е призив, с които всеки, които се включи, иска да покаже, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това, са:

• На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
• ¼ от деца по света живеят в бедност;
• 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
• Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

Как всеки може да изрази подкрепа:

- като остави името си на глобалния сайт soschildhood.org (гласът му ще бъде отчетен веднага)

- като сложи facebook application на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията можете да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

Имаме си едно табло вкъщи, на което всеки ден си изписваме датата ръчно и рисуваме разни глупости, които ни карат да се усмихваме:

Намерих няколко незамръзнали жълъда под дърветата около НДК. Бяха си изгубили вече шапките, но премериха няколко и откриха нови, които съвсем им паснаха по мярка:

Струва ми се, че са се излъскали и гримирали и сега клюкарстват нещо в очакване на новогодишното парти…

Най-после гледах “Бени и Джун”. Много ми хареса. Мисля, че голяма част от мен продължава да си живее в 90-те.

Нуждата от почивка става все по-голяма. Имам куп рисунки за довършване и показване, но ръцете и очите ми отказват да общуват с компютъра.