Копчета за декорация
Вадя от шкафа всякакви неща, които съм пропуснала да покажа, като тези копчета от Cernit, които правих през лятото:
След като изкарах два различни грипни вируса (не свински), сега се опитвам да изляза от следболестната депресия по единствения начин, който познавам – чрез работа. Не е лесно, защото всъщност всяка клетка в мен крещи, че имам нужда от дълга и напоителна почивка.
Но докато стигна дотам да мога да си я позволя, ще се наложи да я заместя с много и различни задачи.
Една от тях е да се грижа този блог да получава повече внимание и грижа от моя страна – нещо, което не ми се удава с голям успех напоследък.
Все пак се оказа, че поне няколко човека се интересуват от него, тъй че, за да спрат да ме питат защо не пиша, ето, пиша. 
1 November 27th, 2009 в 19:12
Йееее!
Откога чакам пак да пропишеш и да публикуваш красиви нещица тук, рисунки, твои снимки, фигурки и занимавчици!!
))
И аз искам почивка вместо работа сега, но… може би след месец или два… слънчеви острови, топъл пясък, палми, нежносиня лагуна, ние се излежаваме на плажа, а към нас се задават стройни островитяни и ни носят местни коктейли в кокосови черупки, за да се разхладим… Ехххх… Да си помечтая малко, де
2 November 27th, 2009 в 22:15
на това му казвам отбиване на номера
пп копчетата са страхотни!
3 November 27th, 2009 в 23:02
Ани, страхотни копчета, липсваха ми хубавините ти! Да се възстановяваш бързо ти пожелавам и вдъхновение
А копчетата от глина ли са или друг материал?
4 November 28th, 2009 в 09:41
Ирка, това е Cernit – нещо като синтетична глина, изпича се и после добива вид на пластмаса. Продава се в Боила, но на мен всъщност не ми е много приятен материал за работа – твърд е доста, а лесно поема от въздуха всякакви замърсяващи частици, още докато работиш над него. Ако го изгориш случайно (както направих веднъж без да искам) почернява и миризмата е направо отровна. Все пак може да бъде ефектен, ако се работи от по-спокоен човек.
5 November 28th, 2009 в 13:03
@mikiblue: Присмял се хърбел на щърбел!
6 November 28th, 2009 в 16:39
Звучи ми сложно, а и аз хич не съм търпелив човек, хм, но наистина напомня малко на пластмаса. Май не е за мен, инак много обичам копчета, ще пробвам от нещо друго да направя, може би.
7 December 1st, 2009 в 02:36
Радвам се, че се завърна с красотите!
А дупките на копчетата ти ли си ги пробивала или поне някои?
Така и не разбрах какво спечели от този бас.
8 December 1st, 2009 в 13:00
Аз си правих дупчиците, да. Кой бас?
9 December 15th, 2009 в 12:54
Aни, я обясни откъде да си купя Cernit. Много по-благ е за обработка от Fimo-то…
10 December 15th, 2009 в 13:12
Сега се загледах, че и при теб са се получили такива мехурчета.
Всъщност моделинът се нарича полимерна глина, въпреки че няма нищо общо с какъвто и да е вид глина. В нея няма никакви минерали, само pvc + оцветители. Затова не е хубаво да се вдишват изпаренията, когато се пече.
Иначе на по-дребните предмети като тия копчета са им достатъчни и 10 минути при температура, която не превишава 130 градуса.
11 December 15th, 2009 в 13:25
Да, затова се заиграх с копчета. Първият път беше едно лимонче-магнит, което овъглих до неузнаваемост.
Мисля, че Cernit се продава в Боила – поне оттам ми го бяха купили като подарък първия път. Боила е голяма сграда, на изхода от София в посока Горубляне – преди автокъщите. Цена – не знам.
12 December 15th, 2009 в 15:36
Никога не ми се е случвало да овъгля нещо о.0
Може би трябва някой ден да спретнем едно взаимно обучение – глината ми е много непозната като материал, а и съм останала с впечатлението, че е малко капризна за обработка
13 December 15th, 2009 в 16:01
Не е много капризна, по принцип ми е лека и приятна за работа.
А за овъгляването – няма такова нещо като “никога” при мен – винаги има първи път, за да станеш за резил. Зависи колко зле се чувстваш и дали те разсейва някой, докато печеш нещото.