molif | bg

Цяла сутрин го предават и в момента го повтарят. Ако ви е интересно и имате възможност, погледайте концерта.
Аз това правя, защото продължавам да съм много болна и лежа (добрите намерения за редизайн пак отидоха в отвъдното…).

Доста приятно ми стана да чуя Space Oddity на Bowie точно преди U2 да излязат на сцената. А сцената си я бива – огромен октопод, добре измислен и много ефектен.
Гледам ги и си мисля – тези четиримата са си останали тийнейджъри някъде отвътре. Може да си имат всякакви недостатъци, а и Боно отнася доста критики в последните години по различни поводи, но се усеща, че това там са четирима добри приятели. Боно по едно време сам си каза, че пее доста фалшиво на моменти, а към средата на концерта представи по забавен начин гупата, като сравни Лари Мълин с Джеймс Дийн, Адам Клейтън с Кларк Гейбъл и Ред Бътлър едновременно, а за Ди Едж каза, че всеки филм на ужасите имал нужда от своя луд учен, всеки фантастичен филм – от своя посетител от Космоса, затова го нарече извънземен – безценният Мистър Спок (за справка – Стар Трек) за групата. Себе си описа като нещо по средата между Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито, с малко от Денис Хопър.

В следващите няколко дни не очаквайте нови постинги.
Ще се опитам най-после да освежа вида на сайта – нещо, което се каня да направя от месеци и все не успявам.
Заявявам го публично, с надеждата това да стане стимул и за самата мен да не отлагам повече.