molif | bg

Често виждам, че хора попадат на този сайт, търсейки как се работи с глина. Понякога ми пишат с молба за съвет – откъде и каква глина да си купят и т.н.
Наскоро отговорих пространно по темата на един човек и заради него, а също и заради други хора, на които би могло да е от полза, реших да препубликувам отговора си и тук.
Всичко, което знам за работата с глина, е от баща ми (просто има нюх, не е скулптор) и от моя личен опит.
С глината се забавлявам от години, понеже е материал, който позволява свобода при материализиране на фантазиите.
Има поне три популярни начина за работа с глина, които зависят от самата нея – дали е натурална, самосъхнеща (DAS глина) или полимерна (FIMO).

• DAS глината се продава в почти всяка книжарница – има я дори в магазин “Джъмбо” на бул. “България”. Два вида е – бяла и кафява.
  Удобството при нея е, че самичка съхне на въздух, бързо и простичко, като просто я оставяш и чакаш около 24 часа (понякога и по-малко, в зависимост от големината на предмета). Съхраняването е също лесно – тази глина се продава в пликче от фолио. Отваряте от единия край, отрязвате си парченце, колкото ви трябва, останалото завивате, лепвате парченце тиксо и си стои без проблем със седмици – важното е да не влиза въздух вътре. Единственото коварно е, че не позволява лесно слепяне на отделни части една към друга, т.е, по-добре е да се отнема от парчето глина, отколкото да се добавя.
• Натуралната глина най-лесно се намира на Женския пазар, отзад при грънците – около 25 ст. на топчица. С нея се работи по-трудно, защото иска печене при по-специални условия в голяма пещ, способна да развие много висока температура.
  Става и в домашна фурна, но рискът предметът да се напука си остава. Всичко зависи от температурата – добре е да се суши по-бавно, за да се изпарява влагата свободно.
  За съдове е необходима голяма здравина, заради което се използват големи керамични пещи, ала това в домашни условия е неприложимо. Съхранението на този вид глина (лично аз я предпочитам, макар че често имам ядове с изпичането) е възможно, ако се понамокри (но не твърде много) и се прибере увита в някакъв удобен плик или фолио на влажно място (но не в хладилник!).
• Полимерната глина (FIMO) е много интересна – казват, че от нея лесно се правят красиви бижута и е много приятна за работа. Не съм имала възможност досега да работя с нея, но имам огромно желание.
• Последен вариант, но не и по значение, е домашната “глина”.
  Ето няколко изключително полезни линка от блога на Крокотак, където е добре обяснено и показано как да си направите такава глина:

  Солено тесто

  От кухнята на мама

  Домашен пластилин

Публикувано на September 7th, 2009 @ 19:40 в категория Глинени неща, Занимавки, Приятели, Ръчна изработка.
RSS за коментарите: RSS 2.0 | Twitter-style URL: http://www.molif.com/bg/?p=770
Можете да оставите коментар или trackback от вашия собствен сайт.