Archive for September, 2009

Анкета: за нощните птици и други животни

Saturday, September 19th, 2009

Midnight Owl

Човекът обича деленията – по пол, по възраст, по зодии и т.н. Казват, че хората се делят на ранни пилета и нощни птици (чучулиги или сови).

Мишел, например, определено е нощна птица. За него купонът тепърва започва в 24.00 ч., но сутрин ставането преди 10.00 е истинска драма.
От друга страна, аз обичам да ставам рано сутрин. Има нещо много красиво в тези часове на денонощието, но допускам, че не всеки ги оценява така.

По време на съвместния ни живот установих, че за мен е доста по-лесно да се нагодя към неговия режим, отколкото той да премине към моя. Да, ако ни чака приключение, той ще се събуди и в 4 сутринта, но принципно обича късно лягане и късно ставане, докато аз съм по-скоро за сън преди 23.00 ч. и ставане най-късно в седем и половина-осем сутринта.

Така или иначе, разликата в биоритмите може да се окаже от изключителна важност в съвместния живот на двама души. Ако не успеят да се нагодят един към друг, разминаването в ритъма на живот може да стане повод за всекидневни конфликти.

Интересно ми е как е при вас?

Нощна птица ли сте или ранобудник?

View Results

Loading ... Loading …

Ако искате, може да споделите в коментар дали този тип различие оказва голямо влияние върху отношенията ви с половинката.

BB-Team на 10 години!

Saturday, September 12th, 2009

Един от най-симпатичните сайтове за фитнес и здравословен начин на живот навършва днес цели десет години!
Симпатизирам на хората, които го правят, още от времето, когато не ги познавах лично.
Не мисля, че съм споменавала досега, но от март месец насам проблемите и радостите на този сайт са и моя грижа, тъй като се присъединих към екипа на изданието като редактор на статиите.

bb-doggie

Искам да похваля колегите, които ги пишат, защото и те, и хората, създали BB-Team, неуморно продължават да дават всичко от себе си за него – десет години е сериозна възраст за един сайт, а те не спират да се развиват в положителна посока.

Пожелавам им да стават все по-добри и все по-четени, защото вярвам, че мисията им е много важна – хубаво би било повече хора да осъзнаят, че грижата за здравето и добрата форма не се изчерпва само с един час на ден във фитнеса.
Тя е начин на мислене и начин на живот, който си заслужава.

Урок по падане

Wednesday, September 9th, 2009

Не крий глава във възглавницата...

Ако паднеш по гръб, да речем,
по корем, да речем, по корем…
И дори да речем по глава,
ще речем: “Че какво от това!”

Ще избие навънка цицина.
Но нали сме с добра медицина -
ще ти мине завчас!
Ще ти мине съвсем.
Слагаш пласт лейкопласт
или пласт от мехлем
и минава съвсем!

Но не падай по дух! Не по дух!
Ако паднеш по дух, вече “тюх!”
Няма външна цицина тогава,
но цицина отвътре остава.

А щом имаш отвътре цицина,
не помага тогаз медицина.
Не помага тогаз,
не помага съвсем
нито пласт лейкопласт,
нито пласт от мехлем.
Не минава съвсем.

Та, не падай по дух!
Чу ли?

- Чух!


Марко Ганчев

По-добре вдигни очи към небето и виж как облаците се разнасят...

Котката на Дейвид Бауи

Tuesday, September 8th, 2009

David Bowie's cat

Който не знае защо, да гледа по-внимателно очите или да пита Google Images. ;-)
За останалите – поздрав:

Как се работи с глина

Monday, September 7th, 2009

Hare

Често виждам, че хора попадат на този сайт, търсейки как се работи с глина. Понякога ми пишат с молба за съвет – откъде и каква глина да си купят и т.н.
Наскоро отговорих пространно по темата на един човек и заради него, а също и заради други хора, на които би могло да е от полза, реших да препубликувам отговора си и тук.
Всичко, което знам за работата с глина, е от баща ми (просто има нюх, не е скулптор) и от моя личен опит.
С глината се забавлявам от години, понеже е материал, който позволява свобода при материализиране на фантазиите. ;-)
Има поне три популярни начина за работа с глина, които зависят от самата нея – дали е натурална, самосъхнеща (DAS глина) или полимерна (FIMO).

  • DAS глината се продава в почти всяка книжарница – има я дори в магазин “Джъмбо” на бул. “България”. Два вида е – бяла и кафява.
    Удобството при нея е, че самичка съхне на въздух, бързо и простичко, като просто я оставяш и чакаш около 24 часа (понякога и по-малко, в зависимост от големината на предмета). Съхраняването е също лесно – тази глина се продава в пликче от фолио. Отваряте от единия край, отрязвате си парченце, колкото ви трябва, останалото завивате, лепвате парченце тиксо и си стои без проблем със седмици – важното е да не влиза въздух вътре. Единственото коварно е, че не позволява лесно слепяне на отделни части една към друга, т.е, по-добре е да се отнема от парчето глина, отколкото да се добавя.
  • Натуралната глина най-лесно се намира на Женския пазар, отзад при грънците – около 25 ст. на топчица. С нея се работи по-трудно, защото иска печене при по-специални условия в голяма пещ, способна да развие много висока температура.
    Става и в домашна фурна, но рискът предметът да се напука си остава. Всичко зависи от температурата – добре е да се суши по-бавно, за да се изпарява влагата свободно.
    За съдове е необходима голяма здравина, заради което се използват големи керамични пещи, ала това в домашни условия е неприложимо. Съхранението на този вид глина (лично аз я предпочитам, макар че често имам ядове с изпичането) е възможно, ако се понамокри (но не твърде много) и се прибере увита в някакъв удобен плик или фолио на влажно място (но не в хладилник!).
  • Полимерната глина (FIMO) е много интересна – казват, че от нея лесно се правят красиви бижута и е много приятна за работа. Не съм имала възможност досега да работя с нея, но имам огромно желание.
  • Последен вариант, но не и по значение, е домашната “глина”.
    Ето няколко изключително полезни линка от блога на Крокотак, където е добре обяснено и показано как да си направите такава глина:

    Солено тесто

    От кухнята на мама

    Домашен пластилин

Какво се случва, когато много силно желаеш да стане чудо?

Monday, September 7th, 2009

ekoist

Понякога… го получаваш. Спечелих!!! Неочаквано, прекрасно и много приятно!!!
Но нека започна отначало. :-)

След като верният ни стар IBM ThinkPad реши да ни изостави, като се спомине съвсем ненавременно, домашният компютър също обяви стачка и отказа да се държи адекватно след поредното спиране на тока (UPS не е глезотия, знам. Отдавна си е време за него, ноо…).
Новосъздалата се ситуация буквално вцепени и двама ни с Мишел, тъй като:
1. Пари за нов компютър И лаптоп нямаме;
и
2. И двамата имаме нужда от компютри, за да работим.
На първо време беше ясно, че ще трябва да преинсталираме домашния компютър, за да може да се разчита поне на него.
Принципът на работа “Стани да седна” е доста неприятен, а в нашата ситуация направо кошмарен, но все пак е по-добре от нищо.

Ден-два изкарахме така, като отчаяно мислехме за алтернативни варианти.
Явно силно повлияна от случилото се, сънувах интересен сън: била съм написала разказ, който е спечелил награда – нетбук. Баща ми ме вика от кухнята, защото по телевизията е чул да казват моето име. Отидох да си взема наградата, зарадвана, че идва в такъв подходящ момент, но вместо нетбук ми дадоха фотоапарат Canon. Събудих се със смесено чувство за нещо приятно и нещо не съвсем както трябва, понеже ние фотоапарат вече си имаме. ;-)
Помня, че разказах съня на Мишел и доста се смяхме. После обаче видях линк към кампанията “Бъди ЕКОист” на бензиностанции ЕКО – www.ekoist.bg.
Казах си “Какво пък, защо да не участвам?”.

В този момент обаче имах пред себе си само стара машина с фонетична клавиатура на немски, затова не можах веднага да изпратя мъдра мисъл. :-)
По-късно излязохме на разходка и Мишел намери флаер с реклама на същата кампания. Побутна ми я, за да не забравя, че съм искала да участвам.
На първи септември се включих в кампанията, като изпратих няколко съобщения. Пишейки първите две, бях убедена, че наградата е само една и че шансът ми е съвсем, съъъвсем нищожен, но самата кампания ми допадна и исках да участвам в нея заради самото удоволствие.
После прочетох условията и видях, че всъщност всеки ден човек има шанс да спечели нетбук Acer. Много, много силно си го пожелах!
С Мишел се пошегувахме, че ако случайно спечеля, ще му го давам от време на време да работи на него, когато сме на път, а ако той спечели – ще ми го подари (сделката може да ви се струва нечестна, но не е – стария ни лаптоп беше предвиден за мен, но някак се превърна в негов верен спътник).

Мисля, че ми хрумнаха около пет или шест предложения, които изпратих за кампанията.
Следващият ден беше специален за мен, защото се навършваха четири години, откакто почина баба ми. Ходих до гробищата и после се прибрах, като не се чувствах особено добре. Заспах и помня, че сънувах особено красив сън, включващ синьо море и кораби. Мишел ме събуди с викове: “Анче, ставай! Ти си ЕКОист на деня”. Нито ми се ставаше, нито ми се вярваше. Исках само да ме остави на мира и да си досънувам приятния сън… но станах. :-)
Късметът е странно нещо – когато нещо такова ти се случи, е малко трудно да повярваш, че в действителност се случва точно на теб.

Беше… голяма радост.
Отидох да го взема още на следващия ден – Мъничето, или нетбучицата, както на шега го наричаме, се оказа Acer Aspire One aoa110, морскосин на цвят.
Техническите му характеристики ще опиша подробно после, но с малко намеса от наша страна вярвам, че ще ми върши отлична работа. Ок, за илюстрациите не, но за редактиране и преводи ще е идеален.
Най-хубавото е, че е толкова малък и изобщо не се усеща в раницата.

О, а ето и цитатът, който ми го спечели:

ekoist

“Никой не е длъжен да бъде винаги учтив, но доброто отношение прави деня на всеки по-хубав. Бъди ЕКОист, усмихни се, вместо да се зъбиш.”

Честна дума, наистина нищо не разваля настроението по-бързо от смръщените физиономии, които срещаме всеки миг.
Тъй че, усмихвайте се повече, приятели. Може и да е вярно, че така привличаме добри неща към себе си…