«
»

Не може да продължава да вали вечно

Every little raindrop has a story and face

Поне така се надявам.
Сърцето ми е натежало от мисли за хора, които обичам, но с които не намираме път един към друг.
Сигурно затова постоянно си говоря с тях наум.
Кой е крив? Кой е прав?

Вече няма никакво значение…

Публикувано на July 12th, 2009 @ 11:13 в категория Soul kitchen, По пътя, Рисунки, Хапки от реалността.
RSS за коментарите: RSS 2.0 | Twitter-style URL: http://www.molif.com/bg/?p=702
Можете да оставите коментар или trackback от вашия собствен сайт.



9 коментара към “Не може да продължава да вали вечно”

  1. UZUMAKI казва:
    1 July 12th, 2009 в 16:23

    I’m only happy when it rains.

  2. batpep казва:
    2 July 12th, 2009 в 19:43

    хм.

    говоренето с хора, с които не сте тет-а-тет и не ползвате комуникационни протези от типа на телефон, да речем, говори само за две неща – или си развила телепатия, или… се нуждаеш от специализирана помощ :lol:

  3. batpep казва:
    3 July 12th, 2009 в 19:48

    ъъ.. четвъртата капка отляво-надясно или втората отдясно-наляво няма лице. само дупето й се вижда. или поне само това виждам аз :)

  4. Ani казва:
    4 July 12th, 2009 в 20:36

    batpep: със сигурност е второто, лошото е, че не вярвам в “специалистите”.
    А за капката – everything is in the eye of the beholder.
    Аз я виждам в профил, като застъпва профила на другата, с която се целува. Прозрачни са. ;-)

  5. ejjjik казва:
    5 July 12th, 2009 в 21:27

    вчера гледах “три дъждовни дни” в 199 и сега ми тежи – мисля, че това е причината за лошото време и лично ти се извинявам

  6. Ani казва:
    6 July 12th, 2009 в 21:49

    Бистре… как ми се иска всичко да беше толкова простичко. Мерси, мила! :-)

  7. mikiblue казва:
    7 July 13th, 2009 в 18:23

    капките са невероятни. някак топли и слънчеви. целуващите веднага ги разгадах :-)

    но никак не ми харесва нюанса на целия пост. много тъжен и песимистичен.

    определено има значение.

  8. Светлина казва:
    8 July 20th, 2009 в 10:21

    Хаха :) Моето бихолдърско око пък си помисли, че това е една капка-бебе :) Мдам :) Откъсват се от облака и са още сферични, но по пътя надолу се издължават, започва да им харесва падането, небето, собственият аромат и постепенно им се появяват и усмивки.
    Ето една скромна подборка оптимизъм по повод вече спрелия дъжд и поредния ми закъснял коментар:
    1 – http://arestigade.blogspot.com/2009/06/blog-post.html
    2 – http://www.youtube.com/watch?v=rmCpOKtN8ME
    3 – http://bglog.net/blog/Katherine/site/posts/?bid=9804
    И да… телепатията съществува :-Р

  9. dess казва:
    9 September 5th, 2009 в 23:17

    Хей.
    Това ми се стори много, много, много тъжно, и затова реших да ти пратя една прегръдка.

    [място за прегръдка]

    …и, да, после видях, че някой ме е чел :)

Оставете коментар

Следните xhtml тагове са позволени: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Вашият e-mаil адрес няма да бъде показван при никакви обстоятелства.

0.397 / 48 / 25.5