molif | bg

Много отдавна се каня да направя такава кутия.
Наричат я “експлодираща”, което е доста преувеличено, разбира се. Няма взривни вещества, просто се отваря доста ефектно.

Видях идеята в този сайт още преди две-три години, но все не стигах до нея.
Само че този път имах силна мотивация – един много слънчев човек имаше рожден ден, така че седнах и започнах.

Има хора, които твърдят, че такава кутия може да се направи и за половин час, но аз определено не съм от тях.
Суетих се доста с детайлите, защото много ми се искаше да е изпипана.

Няма да кажа колко време ми отне, само ще отбележа, че си заслужаваше усилията.

Рожденикът много си я хареса и каза:

Най-хубавият подарък! Просто от него струи любовта, с която е правен

Ей, приятно е да чуеш нещо такова!

…от последната ми разходка сред природата…

Е, няма само Мишел разни макрота и тревички да показва с нашия S5, я!

Поне така се надявам.
Сърцето ми е натежало от мисли за хора, които обичам, но с които не намираме път един към друг.
Сигурно затова постоянно си говоря с тях наум.
Кой е крив? Кой е прав?

Вече няма никакво значение…

Цяла неделя прекарахме с Мишел, разглобявайки един стар Pentium 2.
Бях му пуснала мухата да направи фигурка на робот от компютърни чаркове.
Оставям на него удоволствието да преразкаже цялата ни семейна лудост, така че по-подробни снимки на неговото творение плюс описание на “конфигурацията” в детайли очаквайте на www.optimiced.com.
Роботчикът бе специален подарък за специален човек, на когото особено подхожда следното клипче:

Искрено се надявахме подаръкът да му хареса.

Вдъхновена от новите възможности за човъркане (а и исках да си пробвам и аз силите), огледах какво е останало от чарколяците и сглобих своя мини-версия, която стои вкъщи до монитора и ме гледа и в момента:

За сведение, върти се в главата и в талията на 180 градуса и е много дружелюбен.

Уикендът премина под знака на изборите + рождените дни на двама много близки приятели. Да ви кажа, много е досадно да сте се събрали за празник, а главната тема да е все политика, нооо… неизбежно е.
За компенсация харесах една идея от последните броеве на Papercraft Inspirations. Колегите от .net ме бяха абонирали още миналата година, като подарък за моя рожден ден.
Идеята доразвих и си припомних детството.
Та в събота рожденичката получи следната картичка:

Забавлявах се много, докато я правих.

Представях си, че ще й хареса, макар и далеч не съвършена – липсваха ми разни инструменти.

Исках да й напомни за игрите от нейното момичешко детство.

Какво получи рожденикът в неделя, ще ви кажа след малко.

Условие:

Всяка от чашите съдържа отрова.
Не можете да откажете да изпиете отровата.
Ако откажете, някой друг ще разлее случайна чаша с отрова и пак ще пострадате.
Можете само да изберете онази, която според вас има най-слабо действие.

Лесно решение на задачата няма.
Пожелавам ви лек избор на агония.