Blog

Няколко мисли за любовта

Светът е за двама
Светът е за двама

Навярно всеки си е задавал въпроса “Какво всъщност е любовта”? Колко дълго продължава? Уточнявам: тук ще говоря не за вселенската обич към живота, природата, домашните любимци и т.н., а за конкретната любов между мъж и жена, двама мъже или две жени, която води до връзка.
Връзка, която продължава от една нощ до цял живот, в зависимост от… какво?
Често разсъждавам над това и като една омъжена жена, всеки път си вадя различни изводи, според това, което ми е изгодно в момента. 🙂
Любовта е… Да, това на всеки е ясно. Но защо е? И колко дълго е?
Последната ми теория се опитва да намери отговора на този въпрос и може би донякъде успява. Засега.

Ще започна с малко отклонение – когато срещнах Мишел, той вярваше, че човек има само една сродна душа на тази земя. Че неговата или нейната мисия е да я открие и после… “те заживели щастливи до края на дните си”. Много хора вярват в същото. Приказките ни учат на това още от деца, старите притчи говорят за същото.
Лесно е да повярваш, че “рано или късно” ще срещнеш Него/Нея – единственият/единствената точно за теб. Ами ако никога не го срещнеш? Ами ако си го срещнал и внезапно се изгубите?
Дали става така обаче, или както често се случва, ние обучаваме съзнанието си да вярва в това, което ни е най-удобно?
Ако сте чели Ричард Бах – “Едно” и “Мост през вечността”, може би ви се иска да вярвате в същото. Но както може би знаете, самият Ричард Бах се разведе с любимата си – с жената, на която са посветени неговите чудесни книги. Когато научих за това, отначало и аз се шокирах. И аз съм възпитана от моите родители да вярвам, че “истинската” любов е само една.

И това е така, всъщност. Защо тогава хората се разделят? Любовта наистина е само една, но не е задължително да е възможна само с един човек, само с една-единствена “сродна душа”.
Мисля, че имаме не една, а много повече сродни души на тази земя. Затова обикваме повече от един човек, затова обикваме и приятелите си.
Въпросът с коя от тези сродни души ще продължим заедно по пътя си напред, зависи обаче и от Него/Нея. Ние имаме правото да търсим и правим избор, но само когато и двете страни искат едно и също нещо, само тогава е възможно да пламне любов.
И сега, да се върна на основния въпрос: защо хората се разделят?

Като ти дойде “сляпата неделя”…

Когато двама души се влюбят, се случва нещо прекрасно. Любовта, която излъчват, озарява всичко, което правят заедно или поотделно и дори заразява околните с топлината и светлината си. Според някои хора (като Фредерик Бегбеде например), любовта траела три години. Според други – девет седмици и половина.
Не се подвеждайте обаче – те говорят не за любовта, а за… влюбването. За онзи период в отношенията между двама души, който учените също изследват от години – химическото привличане, от което “оглупяваме”. “Сляпата неделя”, един вид. Която според мен е много уместно наречена така, защото когато човек се влюби, той наистина става сляп, макар и временно.
Сляп за недостатъците на другия, сляп за всичко, което му пречи блажено да се рее върху облаците на еуфорията си.
Според тази логика, хипотетично всеки мъж би могъл да живее с всяка жена и обратното. Още не ви се вярва? Вие си мислите, че знаете точно какъв тип хора харесвате и че никога не бихте могли да имате връзка с плешив брадатко на средна възраст с коремче, чието основно занимание е да играе табла пред блока в петък вечер и живее с майка си? Нито пък с мацка, която пуши, движи на високи токове и се интересува предимно от скъпи дрехи и бижута, а освен това има и дете от първия си брак? Лъжете се. Животът има една основна цел и тя е да се възпроизвежда. За да я постигне, той е способен да ни вкара във всевъзможни капани. Ние не контролираме влюбването, дами и господа.
То може да се случи по всяко време и с всякви хора, независимо от техните различия. Доказателствата са навсякъде около нас – двойки с огромна разлика във възрастта, интересите, външния вид и т.н. очароват или разочароват околните със силата на чувствата си.

Два остри камъка брашно не мелят

Помните ли тази поговорка? Много е вярно. За тази цел ни е дадена любовта – за да може двата остри камъка да заработят заедно и постепенно да се отчупят острите ръбове. Ние всички сме различни – като мисли, преживявания, минал опит и желания. Познавам хора, които казват, че не правят компромиси и не обичат да отстъпват. Но когато имаш партньор, това е жизненонеобходимо. И от двете страни. Влюбването не изисква нищо, любовта изисква всичко. Любов без усилия няма.
И все пак, защо? Защото любовта, онази любов, която те подлудява и заслепява, е подарък от небето. Влюбването ни се случва сякаш от само себе си, и ние с лекота и с радост го приемаме. Често после забравяме, че това ни учи да даваме от любовта, на която всеки от нас е способен. Влюбването е онзи наркотик и мед, онази спойка, която позволява да се срещнат напълно противоположни по характер хора и да забравят за различията си. Един ден действието на опиата преминава и хората изтрезняват. При някои хора това става след броени дни или месеци, при други ефектът може да не изчезне и след години. Но рано или късно се случва.

“Честито! Току-що преминахте на по-високо ниво”

Ние не можем съзнателно да изберем в кого да се влюбим, но всеки избира сам за себе си как да постъпи след това. Защото вече сме пристрастени. 🙂
В такива случаи някои хукват да търсят нов подарък, нов източник на ендорфини, а останалите започват да работят, за да ги получат.
Влизаме в играта като в безплатна демо-версия, а после разбираме, че пълната версия е твърде скъпа. И за нея няма walkthrough…
Не са малко хората, които избират да се откажат да продължат. Нивата стават все по-трудни, с по-малко бонуси. По-лесно е да се откажеш преди да ти поискат сметката, и да потърсиш ново демо.

Тази безумна любов, този дар от небето, рано или късно се изчерпва. Пердето пред очите се вдига и е време да станете от леглото от рози и да отидете да си ги наберете сами. И да, розите имат бодли – добре е да се научите сами да ги обезвреждате.

Изводът от всичко дотук е, че много хора се разделят, защото бъркат влюбването с любовта.
Пак ще повторя: влюбването е само трейлър, демо-версия на любовта. Тя ни се дава даром, за да опитаме вкуса й. За да я задържим, трябва да се научим ние самите да я даряваме и развиваме, да полагаме ежедневни грижи и усилия.
Готови ли сте?

🙂

12 Comments

  1. Acnapyx

    Аз като стар циник бих казал, че любовта е идеал, който реално не съществува. Че всъщност почти винаги любовта остава несподелена – и че животът не среща подходящите хора един с друг, защото те винаги чакат принцовете и принцесите. И че дори влюбването (когато е взаимно) е истинско чудо, а пък това хората да останат заедно е такава рядкост, че би трябвало да ги считаме за изключителни късметлии, че въобще са се срещнали, а още повече че са успели да огладят воденичните камъни помежду си.

    Разбира се, говоря единствено от свое име – и само от своя гледна точка. Сигурен съм, че при някои хора се случва те наистина да срещнат сродната си душа – и тя наистина да се окаже такава. Винаги съм вярвал, че любовта е нещо, което не само идва свише, но и след това се грижиш за него, като растение в саксия. Имам чувството обаче, че в повечето случаи тази саксия се оказва нежелана. Че хората всъщност и не искат любов, или ако са я искали, отдавна са я открили. Или просто предпочитат да чакат по-сродна.

    Да, сигурно греша, ако смятам, че в повечето случаи една жена не може иска да има връзка с обикновен, (не-)плешив брадатко на средна възраст с коремче. Още повече ако той живее с майка си 🙂 Всъщност сигурен съм, че греша. Само че не зная защо, но повечето жени не искат обикновени мъже. А изключителни. Не искам и да си помислям на какво би приличал светът, ако всички бяхме изключителни, но това не променя реалността 🙂

    Така че прощавай, но не вярвам в любовта. Вярвам в компромисите, в оглаждането на характерите, в подкрепата за другия, в твърде скъпата любов, изградена върху жертви. Но точно в “демо-версията”, в дара свише, в “сляпата неделя”, не вярвам. Мисля, че тя се дава на някои хора преди всичко за не получи отговор. Всъщност най-често причината си е в самите хора – те просто не са достойни да бъдат обичани, така че всъщност няма и защо да разчитат на нея.

    Разбира се, само бих се радвал, ако животът ме опровергае. 🙂

  2. Ani

    Аспарух – ВСИЧКИ хора са достойни за обичане!
    Тези, които са глупави, груби, зли и отритнати от останалите – те пък най-силно са имали и имат нужда да бъдат обичани.
    Трагедията при повечето хора е, че вярват не в любовта, а в стереотипите и предразсъдъците си…

  3. кольо

    чудесно казано, Ани 🙂
    и сравнението с “демо-версията” много ми хареса! :)))
    cheers!

  4. Pingback: Нещо Дребно » Blog Archive » за любовта морето и още нещо :)

  5. pippi

    Много хубав пост. Напълно съм съгласна с теб че много хора бъркат любовта с влюбването. И така скачат цял живот от влюбване във влюбване и се чудят “защо не идва голямата истинска любов”. Стериотипите които ни се налагат като модерни приказки са, че трябва да търсим изключителната изпепеляваща любов, но поне според мен нищо с такъв интензитет не може да бъде твърде трайно. Истинската любов ни поставя пред самите нас и ако успеем да се преборим ни доближава до хармонията на вселената. Мисля, че онези, които успеят да я изградят са постигнали щастието. И да…човек има много повече от една сродна душа – убедена съм 🙂

  6. Neo2SHYAlien

    Привет Ани благодаря ти за прекрасният пост отново 🙂 . Интересно ми гледната ти точка променила ли се е 7 години по късно или….

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *