Лесно ли е да си простак?
Friday, May 22nd, 2009Преди постоянно се чудех. Що за създание си, ако можеш да си захвърляш боклуците, опаковките от чипс и кроасани, фасовете и шишетата от бира просто така, където ти падне?
Някой ще каже: ми липса на възпитание, елементарно. Да, ама туй, дето на някого му се вижда елементарно, мен често ме хвърля в друг размисъл.
Питам се, ако трябва да бъдем възпитавани и учени как да се държим, значи по природа сме небрежни, груби, немарливи. Така ли е?
Наскоро се заигравахме с Мишел по темата за София – този отдавна вече ничий град, дето уж е на всички ни.
Той се шегуваше, че днес би му подхождало повече име като Свинстаун или Свинщадт, накрая му предложих по-благозвучното Свин Сити.
Двамата често вдигаме и изхвърляме разни боклуци по пътя си, които особено дразнят. Покрай това събираме и куп учудени погледи, много от които недвусмислено изразяват нещо като “Я па ги тия”…
Всъщност поводът за тези мисли на глас е една дребна случка от преди малко. Прибирахме се от плуване и на ъгъла на Витошка и една друга пряка зави малка, кокетна и лъскава колица с две “натокани” мацки вътре. Едната с елегантна парабола метна недопушената си цигарка почти върху нас.
За стотна от секундата пропуснах да реагирам, но знаех отлично как ми се ще да постъпя.
Следващият път, когато някой умник така си хвърли фаса през прозореца, ще му го върна обратно вътре с думите: “Изпуснахте си нещо!”.
Ако не друго, поне стреснатото изражение на двете кукли щеше да ме развесели доста. 
А за заглавието: мда, според мен е доста по-лесно. Та нали ни е първично заложено. И жалко, но за твърде много хора това изглежда като нормален начин на живот.
