molif | bg

С голямо закъснение: ето какви бяха тазгодишните ми боядисани яйца за Великден, от които повече от половината се пукнаха при варенето, въпреки всички предпазни мерки. Това обаче само подпомогна по-бързата им консумация. И козунаци имаше, но те заслужават отделен пост, защото… после ще видите защо.

Наближава месецът на абитуриентските балове. Пак ще има клаксони и среднощно безсмислено броене до 12 и ли кой докогато е учил.
Когато завършвах училище, това не беше популярен обичай. И макар че се лаская от мисълта, че не е било чааак толкова отдавна, като се замисля… абе определено не е било и вчера.
По покана на Велян, ето как изглеждах аз на 21 май 1995 г.:

Трябваше да бъда с друга рокля (кораловочервена), но сиамският ми котарак се оказа заключен в гардероба седмица преди бала. Горкото животно се беше отчаяно хванало с нокти за най-близката дреха (въпросната рокля) и така тя отпадна. Тази намерихме заедно с майка ми почти в последния момент и макар да изглежда в черно и синьо кадифе, всъщност синьото е приятно тъмнолилаво. Навремето снимахме с една “Скина”, а от нея чудеса не могат да се очакват… Много исках да бъда с кубинки, а се озовах на платформи с висок ток. 174 плюс 8 см не е шега, но какво пък – за няколко часа само.

Класическа Пепеляшка, без принца – отидох на бал с Renault Manager (помните ли безумната реклама… “Господи, каква кола!”), прибрах се с добрия стар Вартбург. А на прическата си още се смея, защото косата ми по принцип е упорито права. Опитът за студено къдрене пропадна и спасението беше домашна импровизация с парцалчета вместо ролки. Някога това беше доста разпространен начин да си навиеш косата на масури, но резултатът се получи доста различен от очакваното.
Като цяло обаче имам силни и топли спомени от онази вечер – беше ми хубаво и не помня някога да съм танцувала толкова много. Имах и чудесен партньор за танците, който, доколкото зная, днес е добър зъболекар, съпруг и баща.
Не съжалявам, че отидох на бала на училището си, а само, че се прибрах твърде рано.

(Най-голямото ми разочарование през този ден всъщност дойде от това, че всички прекрасни домашни сладкиши, (за първи път приготвени накуп и уж заради мен) – фъчове, агнеси, орехови розички, солени и сладки кошнички и прочие вкусотии – вече отдавна бяха свършили, когато се прибрах…)

Ако днес бях отново абитуриентка обаче, знам добре с каква рокля бих искала да бъда – моля, да не се гледа от жени на диета и алергични към шоколад.

Снимката е взета от тук.

Публикувано на April 26th, 2009 @ 18:53 в категория Daily Photo, Soul kitchen, Забавно, По пътя, Приятели, Хапки от реалността.
RSS за коментарите: RSS 2.0 | Twitter-style URL: http://www.molif.com/bg/?p=559
Можете да оставите коментар или trackback от вашия собствен сайт.