molif | bg

Все ще се намери някой да се оплаче от лошото време. Няма такова нещо като “лошо време”, според мен.
Обичам дъжда. Обичам го, когато ме мокри до кости и ми припомня, че съм жива. Обичам го, когато приспивно ромоли по таванската капандура и кара гълъбите да се гушат под стрехите… обичам го, когато е ядосан и сякаш се опитва да измие всичко, което не харесва – мръсните улици, намръщените лица на хората… обичам го, когато когато се закача със слънчевите лъчи и “мечка се жени”*… весел, тъжен, гневен или лекомислен… дъждът е този, без който няма живот. Без него няма дъга.

Прогнозата за цялата седмица е дъждовна, но това не ме потиска, напротив.
Когато всички се оплакват от дъжда, той не се притеснява. Знае, че хората винаги се оплакват – ако грее слънце, тогава започват да мрънкат, че грее твърде силно или твърде ярко и слагат черни очила.
Но Малката кралица на дъжда знае колко е важна, затова тихичко се усмихва. Нейният пратеник си върши добре работата…
Той знае къде е очакван и необходим.

Когато обмислям превръщането на идеята в рисунка или предмет, сякаш времето спира… или по-скоро изгубва ограниченията си.
Напоследък рисувам доста. Припомням си забравени удоволствия. Припомням си колко изключително хубаво е усещането за безвремие.
А обикновено съм такъв параноик… все бързам занякъде, все нащрек, да не закъснея… трябва да се науча да не бързам толкова.

———–
* Може би ще ви е интересно да научите какъв израз използват в някои други държави по света?
В повечето англоезични държави си имат дума за това – когато вали дъжд и грее слънце, за тях това е “слънчев душ”, или “вали слънце” (sunshower).
Но във всички езици има израз, показващ твърда асоциация с животно и неговата сватба или празник.
Например, в Югозападна Англия, Финландия, Япония, Малайзия и Португалия казват “сватбата на лисицата”, или че “лисицата се жени”.
В някои части на Италия – “лисицата прави любов”, в Корея наричат явлението “лисичи дъжд”, в Армения и Кюрдистан лисицата е заменена с вълк, а в Индия – с чакал. В Южна Африка и на други места пък казват “рожденият ден” или “сватбата на маймунката”.
Арабският израз е “плъховете се женят”, докато в други езици се срещат чакали (хинди), тигри (корейски), вещици (испански), бедняци (гръцки) или дори дяволът (английски, холандски, унгарски и немски).
Май само лисицата успява да прекоси земното кълбо от Япония до Армения.

За колегите-лингвисти – ето и източник на повече и по-подробна информация по въпроса.

Първи опит в правенето на “меки” картини… Не особено сполучлив, защото обърках техниката на зашиване, но ще се поправя следващ път.
Самото петленце харесвам, всяка сутрин ме усмихва.

Забавно ми е да откривам нетипични свойства в разни предмети от бита. Наскоро ми се искаше да направя нещо от филц, но нямах у дома и се сетих, че мога да използвам меките кухненски кърпи, които освен това са доста по-фини:

(more…)

Май имам повече неща за показване, отколкото време и желание да пиша за тях. Все пак от време на време си спомням, че molif.com се нуждае от повече грижи.
Ето какви неща се случват тук напоследък…

Нервните ми пръсти не обичат да скучаят. Намират си занимавки…
Затова и у дома се появяват нови глинени приятели – като този мишок със засукана опашка:

Или като тази любопитна лисичка, която обича да задава трудни въпроси и често напразно очаква отговор:

А този е просто закачка с мишката в хедъра на Мишел:

Понякога се получава така, че глинените фигурки ми харесват повече такива, каквито са, преди да ги оцветя.
Може би е по-добре да оставя тези както са си, как мислите?