Пазителят на моливите и доволното прасенце
Колкото и да обичам рисуването, не мога да се откажа от правенето на глинени фигурки, нито на различни създания от плат. 
Сигурно на повечето днешни осмокласнички ще им се стори адски глупаво това, че аз до осми клас все още играех с куклите и играчките си, често им шиех дрехи и изобретявах различни къщички.
Разбира се, много помагаше фактът, че около мен постоянно имаше по-малки деца на семейни приятели и роднини, за които да се грижа.
Те бяха отлично оправдание за тези игри, които всъщност доставяха на мен самата огромна радост.
До голяма степен влиянието за тези неща идва от родителите ми. Още стои забравен някъде на тавана един куклен театър, който някога баща ми е започнал като подарък за майка ми, но така и си остана недовършен.
От време на време се сещам за него и се каня да го довършим двамата с татко, но някак все остава за друг път.
Недоизживяното детство си казва думата, защото все така обичам сама да правя играчки.
Нека ви представя по ред тези, които все още пазя.
Ето една от първите, които съм правила (навярно вече е на около 13-14 години, не помня дори):
По онова време рисувах доста, дори кандидатствах в СХУПИ-то в Изток. Смятах да уча металопластика, но не минах графиката и не стигнах до втория изпит с моделирането от глина, където зная, че щях да се справя по-добре.
Все пак и до днес този мечок пази здраво остатъците от някогашната ми огромна сбирка от моливи за рисуване, повечето от които са толкова къси, че дори не се виждат. 
А това прасенце също има какво да разкаже за себе си. Преди десетина години е правено, заедно с още едно, което направих като подарък за бебето на приятелка.
Този остана у дома като не толкова сполучлив, а наскоро го намерих и мъничко го подобрих, като му добавих доволната усмивка и смешните гащи.
Ще следва продължение.
1 February 11th, 2009 в 17:58
хахах, добре че не се познавахме преди години – щях да помисля, че си ми правила портрет
2 February 11th, 2009 в 20:26
Мечо или Прасчо?
Ей, батпеп, добре че сте ти и блу да коментирате, че иначе да се зачуди човек чете ли тук някой… Нищо, че feedburner твърди, че доста хора се появяват, ама на приказки напоследък се стискат повечето…
3 February 11th, 2009 в 21:23
е са вече ме сецна
4 February 11th, 2009 в 21:33
в смисъл?
5 February 11th, 2009 в 22:22
Чете from time to time – както попълнил един графата sex в статистически лист…
6 February 12th, 2009 в 10:03
Какви омагьосващи погледи имат тия бандити!
Резултатите от неизживяното са в детските дискотеки в петък вечер. Аз, покрай сестра ми, изкарах с шиене на кукленски дрехи до 8-9 клас и съжалявам само, че накрая машината се счупи 
Това, Ани, са резултатите от изживяното детство
7 February 12th, 2009 в 11:04
Чете, как да не чете. Във фейвъритите ми е блога и сутрин с кафето си разглеждам. Но понеже е още неизпито кафето, не ми стига будна мисъл за коментар
8 February 12th, 2009 в 20:05
Хм като гледам тази специална котка ми е много чудно как са те скъсали на изпита по графика. Аз не съм специалист, но щом едно нещо ми харесва и ми въздейства емоционално значи е хубаво :о)
9 February 13th, 2009 в 22:48
Мерси за оценката.
Приятно е, когато това, което правиш, носи радост някому.
Що се отнася до училището по изкуства – там не е важно дали умееш да въздействаш емоционално, а се търси техника.
И тогава, и днес не разбирам защо търсят усвоена техника от седмокласник, който очевидно иска да влезе в това училище, за да го научат на нещо, а не да си дойде готов Рембранд…
10 February 24th, 2009 в 20:32
Хей, мерси за посещението
Това мече е много интересно. Много хубаво моделирана муцунка има. Между другото, знаеш ли за този магазин:
http://www.schmancytoys.com/
Собственичката е писала книга за изработка на плюшени играчки. Организира и ежегодни международни конкурси-изложба за играчки (Plush you). Мисля, че ще си допаднете (аз не я познавам, случайно попаднах на блога й).
11 February 24th, 2009 в 21:41
Аз наминавам през много места, но уви, нито толкова често, колкото ми се иска, нито успявам да коментирам…
Даже напоследък все по-натрапчиво си мисля да обединя някъде някак блоговете, които са ми приятни.