Неделни мисли и развлечения под домашен арест
Спомням си времето, когато всяка свободна минута означаваше да грабнем колелата и да излезем извън София.
Да, но това отдавна не се е случвало. Мишел е все още болен, което е трудно за вярване, но болезнено реално.
Не му помогна дори самият Батман, макар че старателно цяла седмица му изпраща собствените си брандирани лимони:
От солидарност съвестно пазя карантина и не разнасям грипни вируси навън, затова пък се оглеждам около себе си и се подсещам да покажа новите неща, които съм правила тези дни, като тази картичка за twitter-фенове:
И още една малка картичка, която правих с помощта на една красавица на две години и половина:
Ния вече рисува по-добре от мен. Не ми ли вярвате? 
Ами, ето, преценете сами:
Много е добра според мен. Сигурно един ден много ще се смее на тази рисунка, но аз й пожелавам да развие дарбата си.
1 February 8th, 2009 в 14:59
явно Ния не се е справила добре, защото целта й беше да нарисува ябълка
а твоите картички са уникални
2 February 8th, 2009 в 16:01
екстра си е на ния ябълката, малко нахапана, ама нищо
а на мене много ми харесва котакът, който наблюдава отлитащите (долитащи?) птици и облаците, много е красив!
и много се радвам на молива – усмихнат е, нищо че е индус
3 February 8th, 2009 в 16:30
Оох, вярно, че ябълка беше! Как съм забравила!
4 February 8th, 2009 в 19:39
Картичката ти е прекрасна!
Какво ще правиш, ако завалят поръчки за такива картички?
(А лимоните верно, уж пратени от Батман, уж със запазената му марка отгоре, пък нещо не помагат… Все пак, надявам се скоро някак да се справя с този грип-настинка-whatever…)
5 February 9th, 2009 в 11:18
teh kard iz rly swit!
))