Усмихващият се молив
Стоя си у дома, разглеждам една дебела папка със снимки, наречена “to-blog” и въздишам.
Защото нещата, които искам да покажа, са направени и искат да бъдат показани, но снимките съвсем не са ласкателни.
Уви, тук е север и заради лошата светлина все не се получават.
Много рядко влиза слънце, освен през лятото, когато привечер в рамките на няколко дена лизва первазите на прозорците.
Все пак реших, че е по-добре лоши снимки, отколкото никакви.
Много обичам нещата, направени съвсем простичко, но с оригинална идея и замисъл.
Ето го например този симпатяга: подарък ми е от Кольо и много ме радва.
Стои си на рафта и дяволито ми се подсмихва всеки ден.
Сякаш ми казва “Хайде да рисуваме де, какво чакаш?”…
1 February 8th, 2009 в 12:50
Е, напоследък рисувате, и то много хубаво! Не знам дали се дължи на молива на Никсо, но е промяна в много хубава посока
2 February 8th, 2009 в 16:31
Хубав молив. Чакаме снимките…моля
3 February 8th, 2009 в 16:34
све, какво да ти кажа: само на макро чат-пат успявам да хвана нещо на фокус…
4 February 8th, 2009 в 19:36
Моливчето на nixonixo е гениално и прекрасно!
Може би докато стои в стаята и тихичко те наблюдава, вдъхновението идва по-честичко при теб? Че моливът си е вдъхновяващ, спор няма!
))
(А че ти рисуваш прекрасно, и все по-често, спор също няма;-)
5 February 10th, 2009 в 21:37
не е важна светлината или снимката важна е идеята