Приказка безкрай
“Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така: Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: виж, ясенът, който цял в пламък червен е, се моли на бука: - Дай жълто на мене! - а жълтият бук му отвръща: - Съгласен, но дай ми ти първо червенко от ясен! И толкоз са пъстри и шарени всички, че няма в боичките толкоз понички, какви ти понички! - езикът ни даже не може със думи докрай да изкаже колко е хубаво!…
…Но Светльо се мъчеше да заспи в своята стаичка и едва ли виждаше всичко това. Беше си взел в креватчето шестте индианеца от пластмаса и един му се беше отпечатал на бузата.
Прозорецът беше само притворен и едно голямо Куче го бутна и влезе с мек скок в стаята. Седна на ръба на креватчето и засвири с тромпета си някаква тъжна музика.
И странно беше, че Светльо отвори очи не когато то засвири, а когато замлъкна последният му звук.
-Тихо! - предупреди го Кучето с лапа пред уста.
-Защо? - запита Светльо, като отметна одеялото и се изправи в креватчето си.
-Защото съм дошло да те спася - каза Кучето. - Ти чувал ли си за санбернарските кучета?
-Не - каза Светльо. - Какви са?
-Огромни и къдрави, бели на черни петна. Обичат да си играят с децата. И носят коняк на шията си, за да спасяват хората.
-Как ги спасяват?
- Не знам точно как - призна си Кучето. - Сигурно някой, като му се пие много коняк, а няма пари или пък гастрономът е затворен, те го спасяват…”
————–
Откъсът е от любима моя приказка - “Меко казано” на Валери Петров. Прекрасен писател (да е жив и здрав), който много обича децата и красивите думи.
Парченцето от приказката пък публикувах заради кампанията на SOS детски селища “Приказка безкрай”, за която научих от Енея и Летящата калинка.
Повече за SOS Детски селища България: http://www.sosbg.org/
И на специално създадения приказен сайт: http://priatel.sosbg.org
Жюстин даде началото, но всеки, който пожелае, може да продължи кампанията, като публикува откъс от любима приказка.
Все пак смятам официално да поканя Жоро Пентаграм, Батпеп и Графът.
Моля, разкажете ни приказка. 
1 December 19th, 2008 в 13:54
“Ах, колко е хубаво! Листата са всички сякаш от блокче за водни боички: …” - От раз ми се включи запис и сякаш не го четеш, а направо слушаш Валери Петров!
Чудесен избор на приказка, Молифче!
2 December 19th, 2008 в 19:47
чакай първо да се навикам:
“меко казано”, ако се не лъжа, е ПИЕСА от валери петров, НЕ ПРИКАЗКА. преди мноого години й се наслаждавах в театър софия, сега му викат “зад канала”, незнайно защо. а дядо валери петров, ако не ме лъже паметта, ни напусна преди време, за да разказва историите си на други нива и други същества.
така. сега - знаеш, че СТРАШНО мразя да участвам в такива неща, нали? и също така очевидно добре осъзнаваш, че ти си един от малкото човеци
на които не мога да откажа, особено нещо такова. ще ти напиша приказка, която не е откъс от нищо, ще я измисля.
специално за тебе
3 December 19th, 2008 в 20:27
Да ти кажа, жив е той, жив е. Дори наскоро нещо го питаха по тв-то и го мернах и приятно му се изненадах. Само не знам дали още обитава махалата или се е преместил…
А пък “Меко казано” си е книжка-приказка, която е драматизирана и поставяна, обаче си е книжка първо (за разлика от “Копче за сън”, при която е точно обратното).
Пък от теб ще си чакам приказката ПЪК. Нека бъде за мен, но и за всички хлапета, които си нямат кой да им чете или измисля приказки…
4 December 19th, 2008 в 22:55
хахах
баси.
значи - тъкмо ти написах приказката и тръгнах да я публикувам, и някво старо резе в мозъка ми проскърца. щото нали съм обещал да я измисля аз и да е само за тебе.
така. старото резе изскърца и отвори една врата, която, очевидно, е била заключена от някой или пък - от нещо. зад тази врата беше една фраза от един филм. първият филм на кустурица, както се оказа. прегледах аз филма и - изненаддаа - оказа се, че съм бил прав:
това, което съм измислил, не съм го измислил аз.
защото, както се оказа, вече не мога да мисля самостоятелно.
креативността ми е само, че все още мога да мисля поне компилативно.
няма да отида и да се застрелям, щото няма с кво. и история няма да ти подаря, щото няма с кво да я сътворя.
съжалявам
5 December 20th, 2008 в 00:14
бате… недей така, натъжавам се. Ама и аз не искам от теб да ми откриваш топлата вода. Най-добрите писатели са всъщност най-гениалните компилатори.
Интересното е, че филма на Кустурица и аз съм гледала, и ти си, но всеки различно го е видял. В умението на всеки да съчетава нещата по своему е магията…
Така че прехапи малко тази глупава суета и пиши, не защото ще е УНИКАЛНО-ЕДИНСТВЕНО-ПЪРВОТО-ПО-РОДА-СИ, а защото го умееш, и то добре. А че със сигурност всичко, което си харесвал в живота си, ще се подава любопитно оттук-оттам в разказа ти, е не само ясно и сигурно, но дори е прекрасно. Защото… това е, от което сме съставени.
6 December 21st, 2008 в 14:55
Моливче, ще разкажа една приказка, но ще е измислена от мен. Сега съм в поредното турне из страната и просто трябва да се добера до хотелската стая. Ще е нощна приказка, определено!:)
7 December 21st, 2008 в 17:43
Приказката е готова! Вижте я при мен:))
8 December 21st, 2008 в 20:55
Страхотна е!
Чакаме и други хора да се включат, като батпеп и Графът, а и още много други.
Иначе и аз не обичам верижните игри, но когато става дума за хубава кауза, забравям обичайните си претенции в гардероба.
9 December 21st, 2008 в 21:34
@Ани:
Ох, бях я забравил тази, много ме усмихна!
Тези дни и аз ще гледам да се включа в SOS кампанията… само да видим, дали ще съчинявам приказка или ще цитирам някой любим автор… :)))
@Joro Pentagram:
Вече прочетох приказката ти, много е хубава!
10 December 22nd, 2008 в 14:53
хе, и аз ще се включа, както съм обещал, засега само това:
Магаре
от Васил Стоянов
Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги -
но беда не е това
Хората ме претоварват,
яздят, впрягат във кола,
и отгоре ми се карат
- еех, магарешки тегла!
Зоб, сенце за мене няма,
все отритнат, сирота…
Няма ни бодил, ни слама -
гладен дремя край плета.
Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат.
Ала не за него само
аз се славя в целий свят.
Виж - за песни, що да кажа,
пея с ясен, сладък глас
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?!
пп
абе ще ми се да поканя в тази игра мисли и думи, http://mislichkidumichki.wordpress.com/
ти ли ще го правиш, или аз да си й пиша?
11 December 22nd, 2008 в 17:14
Батпеп, ти я покани - аз поканих трима души вече.
Просто не съм обяснила добре, че идеята е това да бъде онлайн кампания и повече хора да вземат участие.
12 December 27th, 2008 в 14:19
Хубава инициатива.
Регистрирах се и понеже сънувах снощи една приказка, днес я пооправих и я публикувах в моята пещера:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=295
@Батпеп - позната болест
Аз и други приказки съм измислял, а и не само приказки, даже някои съм ги записвал, но след като поотлежат все ми се виждаха познати нещата, нещо ми човъркаше “бе това не съм ли го срещал някъде другаде” и ги триех.
Тая се престраших да я публикувам, но ако някой ме уличи, че съм я изплагиатствал неволно, готов съм веднага да я пратя при другите.
13 December 27th, 2008 в 14:36
[...] за инициативата на SOS детски селища “Приказка безкрай” Тук и тук, а и на много още места има още информация. Аз [...]
14 January 1st, 2009 в 12:24
[...] па и пиша, обаче: би ли била така любезна да наминеш към ани и да ме отсрамиш, щото се оказа, че аз не мога? приятел в [...]
15 January 1st, 2009 в 12:36
[...] па и пиша, обаче: би ли била така любезна да наминеш към ани и да ме отсрамиш, щото се оказа, че аз не мога? приятел в [...]
16 January 2nd, 2009 в 14:12
Мога ли да смятам?
17 January 2nd, 2009 в 14:15
Да, вече мога. Странно! Да не съм била вчера леко новогодишна и да са ми се привиждали други суми. Както и да е, исках само да кажа, че приемам щафетата от батпеп и в идните дни ще подаря приказка
Честита и светла 09, повече вълшебства за всички деца, малки и стари!
18 January 2nd, 2009 в 18:35
ми ние си седим и си чакаме подаръците
19 February 3rd, 2009 в 18:18
[...] Парченцето от приказката публикувам като част от кампанията на SOS детски селища “Приказка безкрай”, за която бях поканена от батпеп в блога Молиф. [...]
20 February 10th, 2009 в 15:23
[...] във връзка с инициативата “приказка безкрай” относно сираците, [...]