Честит Осми декември!
Одеве излизаме с Мишел и на вратата почти се сблъскахме с един от съседите.
Много готин, възрастен мъж (около 60-те може би), той и съпругата му са една от екстрите на кооперацията, която обитаваме – понеже, нали, културни и добри съседи не се срещат често. 
Но не за това ми беше приказката.
Човекът носеше небрежно огромен и много красив букет цветя, някак особено празнично контрастиращ на иначе обичайно скромния му външен вид.
Поздравихме се и го попитах да не би съпругата му да има рожден ден днес и затова той й носи цветя.
Отговорът ме закова:
“Не -каза той, леко засрамено сякаш – просто обичаме да си припомняме студентските години”…
Ей-така се ухилих, като го чух това!
Честит празник на всички бивши и настоящи студенти!
1 December 9th, 2008 в 09:17
Хубава история! Интересно как човек съхранява добрите моменти от студентството до края на живота си.
Честит Празник и от мен!!!
2 December 9th, 2008 в 12:59
Ейнццц! Така и на нас да ни се случва след 40-50 години, а?!
3 December 9th, 2008 в 20:19
… “Човекът носеше небрежно огромен и много красив букет цветя”…
небрежно огромен…
напрао ма уби.
4 December 9th, 2008 в 20:30
5 December 9th, 2008 в 21:05
не бе, просто толкова рядко срещам толкова красиви словеса, че…
6 December 9th, 2008 в 21:41
честит празник и от мен
7 December 11th, 2008 в 22:01
Ама наистина големи веселби тази година, май като за последно – пир по време на криза.