molif | bg

Какво ви помага, когато се изгубите?
На мен – музиката.
Някакъв безкрайно тежък ден се оправи от магията на един красив спомен.
Спомен за 2000-2001-2002 – за илюзиите и мечтите, с които дишах и живеех.
Поиграх си за кратко на музикален репортер и това ме доближи до мечтата – защото, уви, не мога нито да пея, нито да свиря на инструмент.
Гони ме носталгия по времето на радио Тангра, на Жълта музика, на куфара с касетките ми…
Сякаш имаше повече истинска музика тогава – толкова силни бяха всички.
Бейбифейс Клан, Нуфри и компания, Остава, Анимационерите, Насекомикс, P.I.F. и Уикеда и много други – беше време на големи надежди.

На 23 октомври вечерта група Остава свириха пред НДК.
Мило ми припомниха разни неща.
Ето няколко кратки видеоклипа от концерта:

1. “Огледало”:

[Flash player with embedded video]

2. “Мексико”:

[Flash player with embedded video]

3: “Baby” (отдавна ми се върти идеята за видеоклип само със сенките на музикантите в спот от светлина… ама ето, не се сещат да го направят. А мен този ефект винаги ме очарова.)

[Flash player with embedded video]

4. “Мини-тяло”:

[Flash player with embedded video]

5. “Шоколад”:

[Flash player with embedded video]

Знам, че тези чудесни хора още ги има. Има и други, нови.
Но някак… атмосферата вече не е същата.
О, или просто аз остарявам. Няма значение. Важното е, че музиката остава.

* * *

Публикувано на November 3rd, 2008 @ 23:24 в категория In the mood, Soul kitchen, Музика, По пътя, Приятели, Хапки от реалността.
RSS за коментарите: RSS 2.0 | Twitter-style URL: http://www.molif.com/bg/?p=348
Можете да оставите коментар или trackback от вашия собствен сайт.