molif | bg

Какво ви помага, когато се изгубите?
На мен - музиката.
Някакъв безкрайно тежък ден се оправи от магията на един красив спомен.
Спомен за 2000-2001-2002 - за илюзиите и мечтите, с които дишах и живеех.
Поиграх си за кратко на музикален репортер и това ме доближи до мечтата - защото, уви, не мога нито да пея, нито да свиря на инструмент.
Гони ме носталгия по времето на радио Тангра, на Жълта музика, на куфара с касетките ми…
Сякаш имаше повече истинска музика тогава - толкова силни бяха всички.
Бейбифейс Клан, Нуфри и компания, Остава, Анимационерите, Насекомикс, P.I.F. и Уикеда и много други - беше време на големи надежди.

На 23 октомври вечерта група Остава свириха пред НДК.
Мило ми припомниха разни неща.
Ето няколко кратки видеоклипа от концерта:

1. “Огледало”:

[Flash player with embedded video]

2. “Мексико”:

[Flash player with embedded video]

3: “Baby” (отдавна ми се върти идеята за видеоклип само със сенките на музикантите в спот от светлина… ама ето, не се сещат да го направят. А мен този ефект винаги ме очарова.)

[Flash player with embedded video]

4. “Мини-тяло”:

[Flash player with embedded video]

5. “Шоколад”:

[Flash player with embedded video]

Знам, че тези чудесни хора още ги има. Има и други, нови.
Но някак… атмосферата вече не е същата.
О, или просто аз остарявам. Няма значение. Важното е, че музиката остава.

* * *

Този пост беше публикуван на Monday, November 3rd, 2008 в 23:24 и се намира в категория In the mood, Soul kitchen, Музика, По пътя, Приятели, Хапки от реалността. Можете да проследите коментарите към този пост чрез RSS 2.0 feed. Можете да оставите коментар, или trackback от вашия собствен сайт.