molif | bg

Една дама мило ме помоли да й обясня как се прави такова цвете от хартия.

Обещах да й опиша процеса стъпка по стъпка, но след това си помислих, че едно видео ще свърши по-добра работа както на нея, така и на всички останали, които харесват идеята за такива цветя.
Те са приятен подарък, правят се лесно.
Във видеото съм направила по-малък размер цвете, с повече на брой листа.
Можете да поекспериментирате и да направите различен размер цветя, да им добавите дръжка с листа или да си играете с повече от един цвят хартия. (подсказвам – бяло и зелено е особено красива комбинация, прилича на истинска водна лилия)
Хартията, която ви е нужна, е креп – продава се в магазин “Слънчоглед”, а с повече късмет сигурно може да я намерите и в някоя квартална книжарничка.
Пак от слънчогледовите приятели можете да си купите и от телта, обвита с цветна хартия – тя ви е нужна за тичинките и дръжката.
Това е – във видеото можете да видите принципа, на който се правят.

[Flash player with embedded video]

Приятно прекарване!

Е, време беше. Но пък да не чувам упреци за забавянето, защото неслучайно в условието на играта се казва “в срок до една година от започването на играта”…
Страшно удобно за отлагащите като мен!
Един от петимата коментирали в началото на играта вече получи своя малък подарък от мен.
Не се получи съвсем както очаквах да бъде, но все пак го харесвам.

Този симпатяга се казва Алфонс и, както е видно от снимката, обича есенни круши и да се катери по високите рафтове.
Много е любопитен и винаги гледа света с широко отворени очи и може би малко отвисоко, но не защото е надменен, неее. Просто е мъничък и от високите места вижда по-надалече. .

Дано му е хубаво там, където е, при новия добър стопанин – Nixonixo.

За останалите четирима виртуални приятели,
които очакват своите малки н е щ а, май ще е хубаво да си измислим реални срещи,
защото системата с пощенските адреси не работи винаги добре.
Скоро.

Ако не знаете за сайта на Public Republic, моля да се поправите още сега.
Проектът наистина е много хубав и се развива добре.
Има какво да се види и прочете на този сайт.
Лично аз отдавна си го харесвам, а днес – още повече, понеже излезе и интервю с мен по повод списанието, в което работя.

Една от най-приятните изненади за рождения ми ден беше тортата, която сътвори simplyblue.

Знам, че доста се измъчи, понеже не можеше да ми я покаже преди това, а много й се искаше.
Но пък после добре ми го върна, като наложи вето до първи ноември за показването й публично.
(всичко това заради участието на тортата в един конкурс).

Ето, да й се порадвате и да видите каква майсторка е Блу. Има и свидетели, които ще потвърдят, че освен красива, тортата беше и адски вкусна.

А друг един от веселите подаръци беше този молив, подарък от брат ми.
Ако не си личи от ябълката до него, моливът е с размерите на кухненска точилка.

Сигурно просто се опитва да ми подскаже, че е време рисуването да заеме по-голяма част от живота ми от тази, която му отпускам.

Получих и други прекрасни подаръци и пожелания и знам, че всичките са от сърце. Благодаря ви!

Какво ви помага, когато се изгубите?
На мен – музиката.
Някакъв безкрайно тежък ден се оправи от магията на един красив спомен.
Спомен за 2000-2001-2002 – за илюзиите и мечтите, с които дишах и живеех.
Поиграх си за кратко на музикален репортер и това ме доближи до мечтата – защото, уви, не мога нито да пея, нито да свиря на инструмент.
Гони ме носталгия по времето на радио Тангра, на Жълта музика, на куфара с касетките ми…
Сякаш имаше повече истинска музика тогава – толкова силни бяха всички.
Бейбифейс Клан, Нуфри и компания, Остава, Анимационерите, Насекомикс, P.I.F. и Уикеда и много други – беше време на големи надежди.

На 23 октомври вечерта група Остава свириха пред НДК.
Мило ми припомниха разни неща.
Ето няколко кратки видеоклипа от концерта:

1. “Огледало”:

[Flash player with embedded video]

2. “Мексико”:

[Flash player with embedded video]

3: “Baby” (отдавна ми се върти идеята за видеоклип само със сенките на музикантите в спот от светлина… ама ето, не се сещат да го направят. А мен този ефект винаги ме очарова.)

[Flash player with embedded video]

4. “Мини-тяло”:

[Flash player with embedded video]

5. “Шоколад”:

[Flash player with embedded video]

Знам, че тези чудесни хора още ги има. Има и други, нови.
Но някак… атмосферата вече не е същата.
О, или просто аз остарявам. Няма значение. Важното е, че музиката остава.

* * *