molif | bg

“Обичайте животните. Бог им е дал наченки на разум и безгрижна радост. Не смущавайте тази радост, не ги тормозете, не ги лишавайте от тяхното щастие, не противодействайте на Божието намерение.”

Достоевски, Братя Карамазови

Странно е някой друг да ти казва как да живееш. Ще ви хареса ли решението какъв цвят мебели да имате в хола си да зависи от съседката? Или колко деца да имате?
Сигурна съм, че не.
Откъде-накъде тогава друг ще избира дали да имам домашен любимец?

Преди няколко дена с една приятелка влязохме в дълбокомислен разговор на тема четенето на книги, като фокусът на темата бяха именно местата за четене.
Стана ми интересно какви са навиците на другите хора в това отношение и затова пускам следната анкета:

 Loading …

(Може да посочите не повече от 6 отговора едновременно)

Ако четете и на други места, които съм пропуснала да изброя, пишете ми в коментар.

Много, ама много обичам камъчета. Морски, речни, загладени и ръбести, всяко с характера си и с формата си.
Преди известно време открих нещо прекрасно онлайн - азбука от камъчета.

Клотилд Олиф вероятно доста дълго е събирала тези екземпляри, но трудът й не е отишъл напразно.
Азбуката й е доста сполучлива и симпатична, макар и да не е първият опит в тази посока (ето един друг, не толкова сполучлив опит, на който попаднах).

На мен пък тези дни ми долипсва морето, затова си изрових сега и няколко мои снимки от него, на камъчета.

Не са толкова забавни от типографска гледна точка, може би.
Но да речем, че са иконични.

Знам, че следващото изречение е клише, но какво пък, ще го кажа - Природата е голям магьосник!

Това е то. До ден-днешен не мога да се прибера отнякъде, без да довлека със себе си и шепа камъчета…

Не, не съм аз.
Аз си се бунтувам непрекъснато за това и онова, но в случая исках да ви представя един човек, на когото попаднах покрай работата си в .net - Гжегож Козакиевич, или иначе казано - pencilrebel.

Много е луд. И ужасно сръчен.
А за въображението му няма да кажа нещо повече, от това, което говори сайта му за него - вижте го сами.
От всички, които все още ме търпят в RSS емисиите си, си знам, че най-високо ще го оцени Бистра (заради която всъщност най-много исках да напиша този пост).

Човекът си има и блог, естествено. Можете да видите как е правил своя безумен сайт.

Много ме радват такива редки хора - за които няма граници на въображението в това, което обичат да правят.

Disclaimer: Публикуваното по-долу мнение е лично, пристрастно и засяга темата само повърхностно. Идиотски коментари ще се изтриват, това не е форум.

Напоследък все попадам на блогове, в които се обсъждат до болка познати теми – „ние, мъжете”, „ние, жените” и т.н.
Клиширали са се, но само защото са винаги актуални и всеки търси своите отговори.

Една такава тема е любимата ми, дето я даваха навремето за есе в училище: „Вечният конфликт между града и селото”.

Развълнувах се от прочетеното при Яската и при батпеп и бях започнала да пиша този текст първо като коментар. После видях, че става твърде дълъг и реших да не спамя приятелите директно.

(more…)

(Вдъхновението за този Зайко ми дойде преди време от едни заешки рекламни плакати на Sony.)

Цветето добавих само за цвят, а ето и една група английски зайци, сякаш само чакащи сигнала “Старт!”