molif | bg

Преди няколко седмици реших да си направя домашни пълнозърнести хлебчета. Рецептата е възможно най-простичката на света – брашно, лъжичка сол, лъжичка захар, мая (може суха или прясна, все едно), малко хладка вода за замесване и това е. На същия принцип правя и тестото за пица и винаги става супер. Купих съответното брашно, сусам, маково семе, слънчогледово, добавих вътре сиренце и нарязани маслинки, и стана…това:

Опитахме ги с приятели и единодушното заключение е, че са много вкусни. Особено вървят с биричка…

Съвсем наскоро пък, докато бях в Бургас, реших да повторя рецептата, но този път с модификация:

С Катето нямахме пълнозърнесто брашно, затова ги замесих с обикновено бяло брашно, но станаха още по-хубави.
Този път пълнежът беше по-богат, парченца сирене, кашкавал и два вида нарязани на ситно маслини – зелени с бадем и черни.

Е, не знам с какво месят повечето хлябове по магазините, обаче плесенясват още на втория ден.
А пък последните две хлебчета от нашите си изядохме три дни по-късно и все още бяха съвсем меки и пресни.

Преди година и половина нестандартната ми половинка ми подари ето такава картичка.

Разсмях се с глас, когато я видях, и до ден-днешен стои на почетно място на рафта у дома. От време на време си я поглеждам и се усмихвам (най-вече на сравнението).

Картичките на Едуард Монктън са прекрасни, впрочем. Разгледайте ги добре.

Любовта ми към картофите обаче не спира дотук, ето един опитомен наскоро:

Вижте го само какъв добродушен изглежда този образ, но не му се доверявайте…

За две минути да си обърна гърба, ще е изял целия кактус…