Котешки истории
Този, хм, е повече коткоподобен, отколкото истинска котка.
Много позитивен, винаги се усмихва на света.
Никога не му се разваля настроението, радва се и на дъжда, и на слънцето.
Понеже уважава типографията, от няколко дена вече се мъчи да разчете тези Love Stories. Особено му допада тази с кексчето и пудрата захар.
Търси любовта и нови приятели, затова носи сърцето пред себе си – в знак на дружелюбност и с надежда, че най-после ще бъде правилно разбран.
Той беше и първият ми опит преди време да работя с бяла глина. Или нещо подобно на глина, продават го в книжарниците и съхне, оставено на въздух, не се пече.
Дотогава винаги съм предпочитала кафявата. И май все още си я предпочитам.






1 August 7th, 2008 в 19:14
хм, интересно. на мене туй животинче хич не ми прилича на котка. по-мечесто ми е некак
2 August 7th, 2008 в 19:39
да бе, и на мене. затова казах, че е коткоподобен само.
3 August 7th, 2008 в 20:22
браво, ани, супер е! много ме радват глинчовците, които правиш, дано не се изчерпа скоро асортимента.
)
4 August 7th, 2008 в 22:26
5 August 7th, 2008 в 22:35
Много, много е сладък!
6 August 8th, 2008 в 00:13
И този е голям симпатяга! Особено от леко горен ракурс, със загатната усмивка, като на първия кадър:-))
7 August 8th, 2008 в 23:35
на мен пък ми прилича на ОНЗИ котак, дето дразнеше хипопотамчето
ама по-добрата му половинка
8 January 20th, 2009 в 15:15
Страхотни котанчовци!