Котаракът от глина
Ето какво се случи с този котарак след оцветяването. Не съм сигурна дали по-рано не ми харесваше повече, но вече е късно за това.
Всъщност, и така ми е симпатичен, по някакъв си негов начин. Май цяла година и половина се мотах, докато изобщо реша да го пипна отново. Все пак, не е зле, нали?
1 August 6th, 2008 в 23:48
хеей, ани
толкова хубави неща показваш тези дни! много ти се радвам и – честно – страшно ми харесват
а този котак е такъв сладуран…
2 August 7th, 2008 в 14:01
3 August 8th, 2008 в 00:08
Котанът е станал супер, такъв е лъчезарен! Ех, ако и моята маца ме гледаше така предано и оптмистично… Ма не, тя обикновено ме гледа само в ръцете, а след ядене се опъва на терасата:-))