Бавно… като охлювите
В следващите няколко блог-поста ще има предимно и само картинки. Изтупах от прахта каквото имах за показване и реших, че стига! толкова! съм отлагала!
За свое оправдание ще кажа само, че все нямах човешки снимки и направо си ме беше срам да показвам каквото и да е. После пък останахме без хард и малкото свeстни снимки отидоха в небитието.
Но онзи ден издебнах любимия си половин час залезно слънце (в северно жилище си е направо луд късмет!) и успях да направя някои задоволителни снимки.
За начало, ето един охлюв-оптимист, плод на съвместно творчество.
Всъщност, Мишел все подскача около мен, когато правя нещо от глина, и повтаря, че той такива неща не можел да направи дори и насън.
Обаче, когато направи този охлюв, си беше съвсем буден, и според мен го направи страхотен. Аз добавих рогцата и оцветявах после, но така или иначе, от всички фигурки вкъщи, охльо-бохльо ми е най-най-специален!




1 August 4th, 2008 в 14:53
Ами, ако трябва да съм честен, аз наистина не умея да правя прекрасни неща от глина, както ти! А охлювът… е, добре, имам пръст в неговото създаване (дори няколко пръста!;-) но тогава… той просто се получи. Видях парченцето глина, видях как от нея се получава охлюва, и го сътворих, криво ляво… прекрасното оцветяване и довършване са си твои, обаче (и без тях нямаше да е толкова красив и позитивен!)!
А на теб ти завиждам (благородно), защото често “виждаш” неща и после само ги рисуваш или сътваряваш от глина… аз “виждам” рядко…
2 August 4th, 2008 в 21:42
ако не забравя, ще се опитам да направя нещо подобно за тортичката на Ния
3 August 5th, 2008 в 11:03
еха, чудесни фигурки, браво и на двама ви
4 August 5th, 2008 в 15:29
е аз пръстите на мишел не видох, ама тоя охлю е древен. доказват го прораслите в черупката му петолистни детелинки
5 August 5th, 2008 в 19:46
Само гледай какво става, заредила съм блога тези дни да си покажа всичките щуротии…
6 August 7th, 2008 в 23:52
[...] за пореден път на глинени красавци, попаднах на ей тоя оптимист и се сетих, че и аз имам един подобен Охлю, оптимистично [...]
7 August 8th, 2008 в 00:00
Браво и на двама ви! Наистина е супер оптимистичен! И светлината ви по залез е страхотна, струва си чакането значи!:-)
Напомни ми за един друг бързак, който аз бях изненадала маскиран. Ей го тук:
http://sunflowerlike.wordpress.com/2008/08/07/%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd/
8 September 7th, 2008 в 08:28
забравих