Красива… като картоф ;-)
Преди година и половина нестандартната ми половинка ми подари ето такава картичка.
Разсмях се с глас, когато я видях, и до ден-днешен стои на почетно място на рафта у дома. От време на време си я поглеждам и се усмихвам (най-вече на сравнението).
Картичките на Едуард Монктън са прекрасни, впрочем. Разгледайте ги добре.
Любовта ми към картофите обаче не спира дотук, ето един опитомен наскоро:
Вижте го само какъв добродушен изглежда този образ, но не му се доверявайте…
За две минути да си обърна гърба, ще е изял целия кактус… 
1 August 2nd, 2008 в 23:45
Охо, велик е този! (и снимката и описанията, също!)
Хехе, “преструва се, че само помирисва кактуса” и след малко “това е последната му снимка, после отиде да вечеря… пардон, за вечеря…”, LOL!
Btw, картофът беше много вкусен… съжалявам и се извинявам на почитателите на изкуството, но… наложи се да бъде изяден! Е, поне ще остане в историята, и това е нещо, нали?
Искаме ощееееееееее… снимкииииииииииииии… на картофи и други произведения на изкуството!
2 August 3rd, 2008 в 10:30
УНИКАЛЕН!
дори съм го сънувала! :-*
3 August 3rd, 2008 в 21:52
4 August 4th, 2008 в 14:48
@Ани: (PS) Да добавя само, че картичката беше закачлива, и съвсем не съм искал да кажа, че ти си красива като картоф!! Ти си най-красивата!
(а картофите са си красиви сами по себе си, в това е смисъла!)
5 August 4th, 2008 в 21:36
гузен, негонен бяга
6 August 7th, 2008 в 23:00
Еха, какъв картоф!
Кактусът сега не е ли самотен?:-))) Така де, не всеки намирисва кактусите, пък както и само за една нощ цъфтят…